През 1987 г. в Гояния, Бразилия, се случва ужасен инцидент. Хора намират изоставена радиоактивна капсула, решават, че е скрап, и я продават, като така започват поредица от събития, които водят до проверка на над 112 000 жители за радиоактивно замърсяване и смъртта на 4 души.
Аварията в Гояния започва, когато частен институт за лъчетерапия се мести на друго място и изоставя част от оборудването си, сред което е и апарат за телетерапия с цезий-137 – нещо, за което по лиценз са били длъжни да информират властите, но не са.
Радиоактивното оборудване остава на място по време на разрушаването бившата сграда на института, където по-късно е открито от двама души – които решават, че може да има някаква стойност за вторични суровини. Без да осъзнават какво вземат, те отнасят парчето метал вкъщи и се опитали да го разглобят, като в крайна сметка разкриват смъртоносното му съдържание.
„Радиоактивният източник е бил под формата на сол на цезиев хлорид, която е силно разтворима и лесно разпространяема“, се казва в първоначалния доклад на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ). „Последва замърсяване на околната среда, като един от резултатите е външно облъчване и вътрешно заразяване на няколко души. Така започна една от най-сериозните радиологични аварии, които някога са се случвали.“
Капсулата се разкъсва и след като започват да разпродават частите ѝ, един от купувачите забелязва, че нещо в новата му покупка я кара да свети в синьо в тъмното. Любопитната гледка привлича много приятели и роднини, които искат да разгледат нещото, и някои от тях дори отнасят вкъщи проби с размер на оризови зърна, очаровани от свойството им.
Около 5 дни по-късно започват да проявяват първите си симптоми…
Депото за скрап, където беше открит цезиевият блок.
Първоначално стомашно-чревни проблеми, които не си личало много, че са резултат от облъчване, но когато някой в крайна сметка представил капсулата в отдела за обществено здраве, сериозността на ситуацията станала очевидна.
Един от местните стадиони се превръща в временна зона за заразени и пострадали и общо около 112 000 души са наблюдавани, като за 249 от тях е установено, че са заразени външно или вътрешно. Над 20 души се нуждаят от хоспитализация, а четирима почиват от остра радиационна болест.
Изчислено е, че най-засегнатите са били изложени на радиационна доза от около 4,5 до над 6 грея (Gy). Според Центровете за контрол и превенция на заболяванията е необходимо човек да бъде облъчен само с 0,7 Gy, за да има риск от остра лъчева болест, което поставя жертвите на аварията в Гояния сред най-облъчените хора в историята (въпреки че се смята, че Хисаши Оучи е бил облъчен с много по-голяма доза по време на критичната авария в Токаймура.
Кръвните резултати на 110 души, участвали в аварията в Гояния, разкриват радиационно облъчване от 0 до 7 Gy и въпреки че има лекарства, които могат да се прилагат при излагане на цезий, уврежданията, които той нанася на тъканите, означават, че дори оцелелите по-късно могат да развият заболявания, включително рак, вследствие на замърсяването.
„Цезий-137 попада в организма чрез поглъщане или вдишване“, се казва в проучване, публикувано в списание Clinical Toxicology. „Този изотоп излъчва бета- и гама-лъчение – и двете форми на йонизиращо лъчение, които увреждат живите тъкани.“
„Радиационната доза, която е смъртоносна за 50% от облъченото население в рамките на 60 дни (LD50/60), е приблизително 3,5 до 4 Gy без медицинска намеса. Тази доза обаче се увеличава до около 6-7 Gy, когато се осигури медицинска помощ, която обикновено включва антибиотици, кръвопреливане, фактор за стимулиране на гранулоцитно-макрофагеални колонии и пруско синьо (да, баграта). Пруското синьо се свързва с цезия, като по този начин улеснява елиминирането му от организма.“
Ето как един необезопасен апарат за телетерапия едва не зарази цял град в една история, която показва каква отговорност носим всички ние за радиоактивните източници. Такива съоръжения могат да останат заплаха за човешкия живот в продължение на десетки хиляди години – факт, който трябва да ни напомня да не се оставят радиоактивни материали на места, където хората могат да ги вземат.