Парадоксът на Пето: Кои животни най-често боледуват от рак

Ракът не се отнася само за нас, хората. Много други видове също страдат от него, но въпреки широкото му разпространение, все още има много неща, които не знаем. Например кои животни са най-склонни да се разболеят от него – и защо? Именно това е същината на парадокса на Пето.

Животните с едро тяло и дълъг живот би трябвало да са изложени на по-голям риск от развитие на рак. Телата им съдържат повече клетки и следователно ще претърпят повече клетъчни деления през живота си, всяко от които има потенциал да развие ракова мутация. Статистически погледнато, те би трябвало да се разболяват повече от рак.

Парадоксът на Пето, наречен на името на статистикът и епидемиолог Ричард Пето, който пръв го предлага, се отнася до факта, че това подозрение просто не е вярно: честотата на раковите заболявания не корелира с размера на тялото.

Ето например синия кит. Извънредно масивно животно и въпреки това ракът е доста рядко явление при него. В същото време при нас, сравнително дребните хора, всяка година има десетки милиони нови случаи.

И така, ако не най-големите, кои всъщност са най-застрашените от рак животни?

„Доскоро не знаехме какъв е процентът на раковите заболявания при всички видове извън хората, кучетата и голите земекопи“, казва в изявление Карло Малей, водещ автор на ново проучване, изследващо раковите заболявания в цялото животинско царство.

През последните 10 години Малей и колегите му се опитват да поправят тази липса, като проучват повече от 16 000 записа от некропсии на 292 вида гръбначни, за да получат по-пълна представа за честотата на раковите заболявания при животните. Резултатът е най-мащабното по рода си проучване в тази посока – а констатациите от него може да ви изненадат.

На първо място, те не са непременно в унисон с парадокса на Пето: разпространението на рака наистина се увеличава с размера на тялото, въпреки че нарастването е минимално и не е достатъчно, за да опровергае твърдението на статистикът. В същото време, на пръв поглед в подкрепа на парадокса, честотата на раковите заболявания има тенденция да намалява при животните с по-дълга бременност – нещо, което се свързва с по-големи тела.

Това вероятно говори за механизмите за потискане на рака, които са се развили при по-големите животни. „По-големите, дълго живеещи видове инвестират повече в соматична поддръжка“, казва авторът на изследването Ейми Боди във второ изявление. „Бих очаквала те да са по-добри в защитата от рак, защото трябва да го правят, за да растат големи и да живеят дълго. От еволюционна гледна точка няма парадокс.“

Вземете например слоновете. Те имат 20 копия на туморния супресорен ген Р53, което може би е причината да се разболяват толкова рядко въпреки големите си размери.

„Всеки вид има уникална история за това защо и как трябва да се защитава от рака“, добавя Боди, което обяснява защо процентът на тези заболявания и стратегиите за оцеляване са толкова разнообразни сред гръбначните.

Четирипръст таралеж

Изглежда, установява екипът, че някои видове може да са по-застрашени от развитие на рак, отколкото други. Сред видовете с необичайно висок процент са поровете (63% от които развиват тумори), опосумите (56%) и четирипръстите таралежи (45%).

В другия край на спектъра – най-нисък процент – са африканския пингвин с по-малко от 0,4 %, следван от обикновената морска свиня (по-малко от 1,3 %) и летящите лисици от Родригес (вид прилепи от остров с това име) с по-малко от 1,6 %.

Разбиването на резултатите по таксономични групи разкрива, че като цяло при бозайниците се наблюдава най-висок процент както на доброкачествени, така и на злокачествени тумори, следвани от влечугите, птиците и земноводните.

„Едно от нещата, които станаха наистина ясни, след като започнахме да събираме данните, е, че всичко се разболява от рак“, казва Боди. „Това е просто събитие, което е свързано с многоклетъчния организъм. Никой не е напълно защитен.“

Като цяло проучването подчертава, че взаимодействието между размера, дълголетието, репродуктивната продължителност на живота и устойчивостта на рак е дори по-сложно, отколкото сме предполагали.

Затова като задълбочим разбирането си за него при други видове, можем да увеличим шансовете си да успеем да се преборим с него при своя.