Знаете ли, че мухите могат да усетят миризмата на труп на километри разстояние и дори да се задълбаят на дълбочина до 2 метра, за да стигнат до в ковчега, където да снесат яйцата си? Те са привличани от конкретен химически сигнал – сигнал, който изглежда, че и други същества могат да усетят.
Изследвания разкриват, че съединение, отделяно от труповете, може да окаже изненадващо влияние върху човешкото поведение, дори когато не осъзнаваме, че го усещаме.
Когато умрем, телата ни отделят вещество, наречено путресцин, което е отговорно за ужасяващата миризма, която се носи от гниещо месо – човешко или друго. Изследване от 2015 г. си поставя за цел да проучи дали тя може да представлява сигнал за заплаха, който предизвиква защитно и свързано с бягство поведение при хората.
И за целта то прави четири опита:
Експеримент 1 изследва ефекта на путресцина върху бдителността. Участниците са разпределени на случаен принцип към една от три контроли: путресцин, амоняк или вода, които са нанесени върху памучни тампони един час преди началото на интерактивната част на изследването. След това те правят компютърен тест за време на реакция, като са инструктирани да кликнат върху червена точка възможно най-бързо.
Експеримент 2 проверява дали путресцинът оказва влияние върху поведението при бягство. Участниците са изложени на миризма на путресцин, амоняк или вода и след това са помолени да се отдалечат на разстояние 80 метра, за да се види дали и как се променя времето, необходимо за бягство.
Експеримент 3 разглежда поведението и мислите за бягство, като участниците са изложени на путресцин, амоняк или вода и са накарани да довършат редица думи (където се попълват празни места – „b_nk“ може да бъде например bank, bonk, bunk). След това те също правят разходка от 60 метра, за да се види колко време ще им е необходимо.
Експеримент 4 изследва влияние върху защитното поведение и дали путресцинът има ефект дори когато миризмата не може да бъде усетена съзнателно от човека. Учените правят това, като излагат участниците на малки концентрации путресцин и амоняк, а след това ги карат да прочетат есе, в което авторът критикува западните ценности. След това на участниците са зададени въпроси за чувствата им към автора, а желанието им да избягат било подложено на проверка, като се засича колко бързо попълват последния въпросник.
Проучването установява, че излагането на путресцин води до повишена бдителност сред участниците, дори когато те не са наясно, че усещат миризмата. Участниците изглежда също вървят по-бързо при експериментите за бягство и проявяват повече враждебност и защитно поведение, отколкото участниците в другите контролни групи.
Може да се окаже, че това е полезна реакция към един такъв химически сигнал, въпреки че остават въпроси относно това за каква точно заплаха ни предупреждава путресцинът.
„Като цяло резултатите показват, че дори краткотрайното излагане на путресцин мобилизира реакциите ни към заплахите от околната среда“, заключават авторите. „Това са първите резултати, които показват, че специфично химично съединение може да се обработва като сигнал за заплаха.“
„Важна насока за бъдещи изследвания ще бъде да се разбере точното как се интерпретира естеството на тази заплаха (напр. микробна, хищническа…). Нашето мнение е, че путресцинът има отношение и към двете области, а непосредственият контекст на ситуацията трябва да определи кой вид заплаха е по-първичен.“
Така че, ако миризмата на разлагащо се месо ви влияе, не сте сами.