Макуахуитъл: Едно красиво, но и ужасно оръжие

Това е оръжие, което ацтекските воини използват, за да нанасят дълги дълбоки рани, или да посичат нещо, например да обезглавяват конете на войните на Кортес.

По време на конкистадорската си кампания в Централна Америка испанският завоевател Ернан Кортес се е сражавал с хиляди ацтеки. Те били страховит народ от войнствени общества, които основавали бойните си персони на два хищника – орел и ягуар – като мнозина се обличали в образа на тези животни, за да плашат враговете си. Воините могли да се присъединят към тези общества само ако са пленили вражески войници или са се прославили като велики воини сред редиците на ацтекската армия. Оръжието им било мечът макуахуитъл – подобно на тояга оръжие със стърчащи от краищата обсидианови остриета, с които воините пребивали жертвите си до смърт.

Макуахуитълът е най-важното оръжие, използвано от ацтекските войници. То е вид меч, издълбан от дърво и прикрепен с острие от парчета обсидиан и битумно лепило. Повечето екземпляри са били дълги около 1 метър, но други са били с такива размери, че е трябвало да се държат с двете ръце. Той се появява рядко, ако изобщо се появява в Мезоамерика през по-ранните времена, когато войната е била по-скоро дейност за елита, така че се предполага, че широката му употреба сред ацтеките се е появила в отговор на необходимостта от въоръжаване и обучение на големи армии от простолюдието възможно най-бързо и ефективно.

По време на битка един конкистадор пише, че е видял „индианец да се бие срещу конник, а индианецът нанесъл такъв удар в гърдите на коня на своя противник, че го разкъсал до вътрешностите и той паднал мъртъв на място. И същия ден видях друг индианец да нанася на друг кон такъв удар във врата, че той се просна мъртъв в краката му“. От тези разкази научаваме, че макуахуитълът е имал за основна цел да осакатява сериозно и да разчленява врага.

Страница от Кодекса Мендоса

Ацтеките използвали по подобен начин (като алебард) и едно друго близкородствено оръжие, наречено тепозтопили. Те били издълбани от дърво и имали дълга, широка, клиновидна глава, снабдена с редица обсидианови остриета, подобно на макуахуитъл. Дължината им варирала от 1 до 2,10 метра. Войните би трябвало вече да могат да си служат с такова оръжие по време на първия си опит на бойното поле. То им позволявало да стоят в задната част на линията и да удря с него врага от безопасно разстояние, докато по-опитните воини се сражават в ръкопашен бой в предната част на линията.