Въпросната зеленикава плесен с пепеляв вид, която е запазена в стъкен медальон, е образец на гъбичките, довели до откриването на пеницилина – медицински пробив от средата на века, който прави революционизира в борбата с бактериалните инфекции. Пеницинът попречи на разпространението на гонореята, за облекчение на много моряци от епохата на Втората световна война, и все още е първото оръжие срещу стрептококи в гърлото, ушни и инфекции на пикочните пътища.
Що се отнася до причината, поради която е представен като произведение на изкуството – тя е в самият му откривател, сър Александър Флеминг.
Роден през 1881 г., Флеминг е шотландски микробиолог с репутацията на блестящ изследовател на антисептици и на ужасно невнимателен лаборант. Докато работи в болница „Сейнт Мери“ в Лондон, Флеминг е известен с това, че разсеяно забравя петрита, пълни с плесени, седмици наред. Откритие в една от тези занемарени чинии довежда до откриването на лизоцима – естествен телесен ензим, който има ограничено приложение като антибактериално средство.
През 1928 г. Флеминг изучава стафилококите, често срещана група бактерии. Характерно за него е, че оставя в лабораторията си една такава паничка и след това излиза в отпуск. След като се връща, забелязва, че в блюдото е проникнала плесен от въздуха и е унищожила част от културите стафилококи. След като изрича знаменитото „Това е странно“, Флеминг отглежда плесента – която принадлежи към рода Penicillium – и тества гъбичките в петрита, снабдени с бактерии, които причиняват заболявания като скарлатина, пневмония и менингит. Пеницилинът, както Флеминг нарича откритието си, се оказва добър борец срещу бактериите.
Въпреки популяризирането му от Флеминг, откритието не оказва голямо влияние, докато Ернст Чейн и Едуард Ейбрахам, двама микробиолози от Оксфордския университет, не разработват начини за стабилизирането и масовото му производство. През 1945 г. Чейн, Ейбрахам и Флеминг си поделят Нобеловата награда за тази разработка.
Иън продължава да възпроизвежда гъбичната плесен, довела до появата на пеницилина, и използва части от лещи за очила от офталмологичния кабинет на брат си, за да съхранява образците в стъкло. По същия начин, както Ерик Клептън подарява китарите си, Флеминг подарява плесента на свои близки и на видни личности. Според аукционната къща получатели са били папа Пий XII, кралица Елизабет II, Уинстън Чърчил, Франклин Рузвелт и Марлене Дитрих.
Тази, която се продава сега, е подарък за племенницата на Флеминг. Преди това, през 2017 г., тя е продадена на търг като част от партида с мемориални предмети на Флеминг. Тази партида е продадена за 15 000 британски лири и според съобщенията е продадена на пряк потомък на самия откривател. Ако тази плесен стигне очакваните 50 000 долара, това би било доста добра възвръщаемост на инвестицията.