Почина Масамицу Йошиока

Масамицу Йошиока, чиято смърт беше обявена в японските социални медии на 28 август 2024 г., почина на 106 години като остава в историята като последният жив участник в събитието, вкарало САЩ във Втората световна война.

Смъртта на Йошиока беше обявена от японския журналист и писател Такаши Хаясаки, който написа: „Когато го срещнах миналата година, той каза много ценни думи с достойно присъствие. Дали японците са забравили нещо важно след края на войната? Какво е война? Какво е мир? Какво е животът? Почивай в мир.“

Преди Втората световна Масамицу Йошиока е натоварен с поддръжката на биплани на Японския императорски флот. Когато страната започва Втората китайско-японска война, той решава, че иска да лети в небето и така започва обучение за щурман.

Не след дълго е назначен на японския самолетоносач Сорю.

Сорю

Масамицу Йошиока е само на 23 години, когато излита от Сорю в самолет Nakajima B5N2 за Пърл Харбър. Въоръжени с едно 800-килограмово торпедо, той, пилотът и задният стрелец прелитат с торпедния бомбардировач на 250 морски мили (около 460 км) до остров Форд, където заедно с другарите си извършват прословутата изненадваща атака.

В разговор с Джапан Форуърд през 2023 г. бившият щурман и бомбардир си спомня, че в навечерието на атаката им е бил даден само един шанс да тренират с истинско торпедо. Нещо повече, дори не им е било казано за какво се обучават.

„Въпреки цялото ни обучение, имахме само една тренировка с истинско торпедо“, спомня си той и добавя: “Торпедата са скъпи, така че бойната глава на това, което използвахме при обучението, беше пълна с вода, вместо с експлозиви.“

Nakajima B5N

Когато B5N2 на Масамицу Йошиока пристига в Пърл Харбър, във въздуха се издига гъст, черен дим.

„Забелязах боен кораб – разказва той пред Джапан Форуърд. „Имаше само два кораба, които можех да видя ясно. Пилотът прелетя точно до единия от тях и когато самолетът достигна скоростта, разстоянието, ъгъла и височината, за които бяхме обучени, пуснах торпедото.

„Докато се отдалечавахме над кораба, с ъгълчето на окото си забелязах две тесни, бели колони от морска вода с диаметър около 2 метра и височина 30 метра, които се взривиха точно до кораба – продължи той. „Пряко попадение!“

Йошиока и неговият екипаж, заедно с друг торпеден бомбардировач, са ударили кораба Юта (BB-31/AG-16), в резултат на което той потъва и 58 американци загиват. Бившият боен кораб обаче не е планираната цел, тъй като е превърнат в учебен кораб.

Общо 2390 американски военнослужещи и цивилни граждани губят живота си по време на нападението над Пърл Харбър. Освен това са потопени 21 кораба на военноморските сили и са унищожени 180 военни самолета. Японците губят 29 самолета и 5 подводници.

На следващия ден президентът на САЩ Франклин Рузвелт обявява война на Япония, което вкарва Съединените щати във Втората световна война.

Бързо напред до битката при Мидуей, Сорю е потопен. За щастие на Масамицу Йошиока, по това време той е в отпуск. През 1944 г. е разположен на Пелелиу, където едва не става участник в един от най-кървавите боеве в историята на морската пехота на САЩ. Той обаче е с малария и е евакуиран, преди американците да започнат атаката.

Това са само два случая, в които навигаторът избягва сигурна смърт. За още един късмет, самолетът му вече е спрян, когато японските военни започват да нареждат камикадзе удари.

След Втората световна война Масамицу Йошиока работи както в Силите за морска самоотбрана, така и в транспортна компания. Той рядко говори за преживяното през войната, като казва, че „се срамува, че съм единственият, който е оцелял и е живял толкова дълго“.

Когато най-накрая започва да говори за видяното по време на конфликта, той изразява тъга за американците, които са загубили живота си в Пърл Харбър, като казва: „Сега си мисля за мъжете, които бяха на борда на тези кораби, които торпилирахме. Мисля си за хората, които загинаха заради мен. Те бяха млади мъже, точно като нас.“

Йошиока също така споделя, че би искал да посети Пърл Харбър: „Нямаше да знам какво да кажа. Ако можех да отида, бих искал, бих искал да посетя гробовете на мъжете, които са загинали. Бих искал да им отдам най-дълбокото си уважение.“