„Дракула“ може да е бил най-голямото летящо същество в историята

Идеята за птерозавър с размерите дори на тези от „Джурасик парк III“ е предостатъчно ужасяваща, но сега си представете такъв, обаче висок 3,5 метра и с размах на крилете, по-дълъг от автобус.

Това същество е било истинско – и може би е най-голямото животно, което някога се е издигало в небето.

Наречен от учените „Дракула“ (по причини, които скоро ще станат ясни), този гигантски птерозавър е открит от учени в Трансилвания, Румъния. Макар че точният му вид не е ясен, смята се, че той е член на Azhdarchidae – семейство птерозаври, живели през късната креда и известни с това, че са големи.

Размерите на Дракула карат някои да се запитат дали изобщо е бил способен да лети. Ако да, тогава може би е бил най-голямото летящо същество, което някога е обитавало планетата ни.

Останките на птерозавъра обаче са намерени много надробени, което означава, че е трудно да се даде надежден отговор, въпреки че някои скорошни изследвания показват, че дори някои от най-големите птерозаври най-вероятно са могли да летят.

Другият важен въпрос е как Дракула, както и други от неговия вид, изобщо са успели да станат толкова големи. Може да звучи странно, но това се свежда до способността им да ходят добре.

Това сочи ново проучване, публикувано в списание Current Biology, ръководено от изследователи от Университета в Лестър, които са разгледали еволюционната история на птерозаврите през призмата на вкаменените ръце и крака на древните същества. Така те разкриват ясна промяна в средата на юрския период, когато анатомията на крайниците им става по-близка до тази на животните, живеещи на твърдата земя.

„При ранните птерозаври задните крайници са били свързани с летателна мембрана, която силно е затруднявала ходенето и бягането“, казва съавторът на изследването д-р Дейвид Унвин в изявление. „При по-късните и по-напреднали екземпляри, тази мембрана се е разделила по средата, което вече позволява на всеки заден крайник да се движи самостоятелно. Това е било ключово нововъведение, което в комбинация с промени в ръцете и краката значително е подобрило подвижността на птерозаврите на земята.“

Така са станали големи – обяснява Унвин.

„Фактът, че птерозаврите са могли да летят, е само една част от тяхната история“, казва водещият автор Робърт Смит. „Като изследваме как са живели по дърветата или на земята, можем да започнем да разбираме изообщо ролята, която са играли в древните екосистеми.“