Как нацистите се опитаха да взривят Чърчил с шоколад

По време на Втората световна война видни политици стават обект на заговори за убийство – нормално. Макар и често неуспешни, те са начин за обикновените цивилни граждани, бойците от Съпротивата и дори членовете на армията и правителството да отстранят хората от власт. Един много апетитен за подобно покушение политически лидер е Уинстън Чърчил. И германците се опитват да се отърват от британския министър-председател по доста необичаен начин – чрез взривяване на шоколад.

Какво включва заговорът?

Основната фигура в разработването на заговора за убийство на Уинстън Чърчил, е не кой да е, а самият фюрер. След това той е предаден само на най-доверените германски агенти и бомбаджии. Всичко започва през 1943 г.

Отстрани звучи нелепо – и, ако трябва да сме честни, не само звучи така. Бомбаджиите трябва да покрият взривното устройство с тънък слой черен шоколад, след което увиват плочките в скъпа на вид черна със златно хартия. Шоколадът е брандиран като „Шоколад на Питър“ и изглеждали като луксозно лакомство, на което могат да се насладят само хората от висшето общество.

След като били приготвени, шоколадовите блокчета с експлозиви трябвало да бъдат вкарани в трапезарията, използвана от Чърчил и неговия военен кабинет, където германското висше командване се надява да бъде извършено убийството. Те са наясно, че британският министър-председател обича сладко, и слагат в сладкишите достатъчно експлозиви, за да бъде ликвидиран всеки, който стои на няколко метра от взрива.

Как е разкрит заговорът?

Заговорът за покушението е разкрит от лорд Виктор Ротшилд, старши разузнавач в отдела за борба със саботажите в МИ5. Той и екипът му, в който е и художникът Лорънс Фиш, имат за задача да идентифицират всички вражески заплахи и да ги неутрализират.

Екипът успява да прихване информация, която подсказва за съществуването на шоколад с експлозив, чиято цел е да се взриви 7 секунди след разчупването му. Това кара Ротшилд да изготви писмо до Фиш с молба да създаде илюстрации на плакати, в които подробно да опише опасността, която представлява както за обществеността, така и за политическия персонал.

„Чудя се дали бихте могли да направите за мен рисунка на плочка шоколад, която гърми. Получихме информация, че врагът използва шоколади, които са направени от стомана с много тънко покритие от истински шоколад“, пише той. И не след дълго тези подробности се разпространяват сред офицерите от разузнаването.

Така, благодарение на бързата мисъл на екипа на МИ5, заговорът е осуетен и смъртоносният шоколад не стига до Уинстън.