Колко опасни са били оръжията от бронзовата епоха – учени направиха свои, за да проверят
Бронзовата епоха е всъщност едно дълго кръвопролитие, станало възможно благодарение на изобретяването на нови оръжия от сплав от мед и калай, която дава и името на епохата. Макар че анализът на тези древни оръжия с помощта на лабораторно оборудване може да ни каже много за тяхната история, има само един начин да разберем колко ефективни са били в убиването – като ги използваме в битка.
В името на експерименталната археология изследователите прекарват години в бой с реплики на праисторически оръжия – а сега две нови проучвания хвърлят нова светлина върху начините, по които те са били използвани.
Първото от тях има за цел да разреши дългогодишния спор дали мечовете от бронзовата епоха от Бохемия и Моравия – в днешна Чехия – са били предназначени за използване в битка или само за церемонии. След като анализират моделите на износване на 47 древни меча, авторите на изследването създават четири бронзови реплики… които да пробват помежду си.
Така те откриват, че видът на повредите по оръжията отразява тези по древните мечове, което показва, че те вероятно не са били само за показ. За да установят колко точно щети са могли да нанесат, археолозите правят тестове с тялото на прасе.
Резултатите им разкриват, че „ударите с мечовете са оставили вдлъбнатини по ребрата, а някои остриета са пробили и костта“. Опитвайки се да направят извод как воините от бронзовата епоха са използвали тези мечове при нападение, те установяват, че „оръжията са причинявали значителни наранявания на меките тъкани, водещи до отслабване на противника, кървене и евентуална смърт“.
Във второто изследване, публикувано в Journal of Archaeological Science, екип от изследователи, които са и експерти по бойни изкуства, се нападат един друг с копия на копия от бронзовата епоха, създадени по модела на древни оръжия, открити в Нидерландия. Вместо прасе, те използват тялото на сърна, за да оценят вредния ефект на тези коварни оръжия.
За пореден път „експериментите показаха, че тези оръжия могат да нанасят смъртоносни рани, обикновено свързвани с „военни действия“ или „борба за живот“, пишат авторите на изследването. За тяхна изненада копията са били способни напълно да разбият костите на краката на елените, което навежда на мисълта, че много древни наранявания, които в археологическите данни се приписват на травми с тъп предмет, всъщност може да са били причинени от копия.
В същото време се установява и, че при достатъчно умело боравене те могат да се използват за умишлено нанасяне на „несмъртоносни кървящи рани“. По този начин оръжията изглеждат подходящи за използване както в истински военни действия, така и в церемониални битки.
Както и при изследването на меча, изследователите, които са използвали копия, са установили, че моделите на износване, оставени върху техните оръжия в резултат на експериментите им, съвпадат с тези, наблюдавани върху истинските остриета от бронзовата епоха, което предполага, че са били използвани в различни контексти за получаване на „широк спектър от наранявания“.
