До 1/4 от пациентите с мозъчни травми, които не реагират, са все още в съзнание

Нови изследвания сочат, че около един от всеки четирима пациенти, които не реагират на външни дразнения след мозъчна травма, всъщност може да е в съзнание и да разбира и помни какво се говори около него. Въпреки че това явление, известно като когнитивно-моторна дисоциация, е било документирано в миналото, последното проучване показва, че то може да е значително по-често срещано, отколкото се е предполагало досега.

В изследването, проведено на шест различни места в САЩ, Обединеното кралство и Европа в продължение на 15 години, са включени общо 241 пациенти в кома с тежки мозъчни травми. Нито един от участниците не е бил в състояние да реагира на обикновена устна команда.

За да открият дали тази липса на видима активност отразява отсъствието на съзнание, изследователите използват магнитно-резонансна томография (МРТ) и електроенцефалография (ЕЕГ), за да наблюдават мозъчната активност, докато пациентите чуват инструкции като „представете си, че отваряте и затваряте ръката си“, последвани 15 до 30 секунди по-късно от „спрете да си представяте как отваряте и затваряте ръката си“. Поразително е, че 60 от участниците показват признаци, че следват командите в главата си, въпреки че не са в състояние да ги изпълнят физически.

Според изследователите когнитивно-моторната дисоциация се появява, когато мисловните способности на човека се откъсват от способността му да движи тялото си. Такива пациенти продължават да разбират езика, да помнят инструкции и да поддържат вниманието си, но нямат двигателни функции.

„Някои пациенти с тежки мозъчни увреждания изглежда не обработват външния си свят“, казва авторът на изследването Елена Бодиен в изявление. „Въпреки това, когато те се оценяват с модерни техники, като МРТ и ЕЕГ, можем да открием мозъчна активност, която сочи обратното.“

„Тези резултати повдигат критични етични, клинични и научни въпроси – като например как можем да използваме този невидим когнитивен капацитет, за да създадем система за комуникация и да насърчим по-нататъшното възстановяване?“

И докато предишни оценки сочеха, че когнитивно-моторна дисоциация може да е налице при 15 до 20% от нереагиращите пациенти, настоящото проучване установи, че тази цифра всъщност може да достигне 25%. Според изследователите предишните проучвания може да са пропуснали част от случаите, тъй като са използвали или МРТ, или ЕЕГ, а не двете в комбинация.

Разбивайки своите резултати, авторите установяват, че 36 от 60-те случая на дисоциация са открити, когато двете техники са били използвани заедно, което предполага, че може да е необходимо да се използва повече от един метод за анализ, за да се открият признаци на съзнание при пациенти, които не реагират.

Те също така установяват, че трайните признаци на когнитивност са по-често срещани при по-млади пациенти и при тези, чието състояние е причинено от травматично мозъчно увреждане, а не от инсулт или инфаркт.

Обобщавайки констатациите на екипа, авторът на изследването Никълъс Шиф обяснява, че „този вид рязка дисоциация на запазени когнитивни способности и липса на поведенчески доказателства за тях не е необичайна“.

„Мисля, че сега имаме силно етично задължение да се ангажираме с тези пациенти, за да им помогнем да се свържат със света“, каза той.