Наскоро в международното новинарско пространство се чуха страхове на учени, които обявиха за несигурно бъдещето на този плод, тъй като той продължава да бъде поразяван от гъбичен патоген. Това звучи като тежка новина за любителите на банана – но дали нещата наистина са толкова мрачни, колкото изглеждат?
За съжаление е вярно, че бананите са пред функционално изчезване от ръцете на гъбичка, наречена Fusarium oxysporum f.sp. cubense (Foc) tropical race 4 (TR4). Този патоген с не особено ласкаво име причинява болестта фузарийно увяхване на бананите (Fusarium wilt of banana – FWB), която е една от най-вредните познати болести по растенията.
Известна още като Панамска болест, тя се проявява, когато гъбата навлезе в растението през корените, заеме съдовата му система и блокира притока на вода и хранителни вещества към плодовете. Това води до увяхване на растението и в крайна сметка до загиване.
И настоящата ситуация не се случва за първи път…
„Видът на бананите, които ядем днес, не е същият като този, който са яли вашите баби и дядовци. Бананите Грос Мишел вече са функционално изчезнали, жертви на първото огнище на фузариоза през 50-те години на миналия век“, обяснява в изявление Ли-Джун Ма, професор по биохимия и молекулярна биология в Масачузетския университет в Амхърст и старши автор на неотдавнашното изследване на Foc TR4.
Милиони бананови растения в Централна Америка са унищожени през първата половина на 20-ти век от вид гъбичка, известна като Foc race 1 (R1). След това те са заменени с устойчив на R1 сорт – Кавендиш. В началото на 21-ви век обаче възобновяването на болестта, причинена от друг щам – Foc tropical race 4 (TR4) – отново започва да застрашава банановата индустрия.
Предполага се, че TR4 произхожда от Индонезия и Малайзия, но оттогава се е разпространил надлъж и нашир, включително в Колумбия (през 2019 г.) и Перу (през 2021 г.), които се намират в най-големия регион за износ на банани Кавендиш в света.
Патогенът заразява и местни сортове, които се консумират на място и са сред основните хранителни източници на въглехидрати в Африка, Югоизточна Азия и тропическа Америка.
„По този начин инвазията на TR4 представлява сериозна заплаха както за световната търговия с банани, така и за продоволствената сигурност на хората, живеещи в тези райони, с потенциал да изостри бедността в развиващите се страни и да създаде недостиг на храна“, се казва в документа.
Неузрели банани Кавендиш
Със сигурност това звучи като край на живота на банана Кавендиш… Но изследванията на Ма и съавторите му дават известна надежда за този плод. Оказва се, че Foc TR4 е еволюционно различен от гъбичката, унищожила бананите през 50-те години на миналия век, и те дори са успели да определят някои гени, свързани с нейната вирулентност. Всичко това открива възможности за потенциални лечения и стратегии за ограничаване на разпространението ѝ.
„Последните 10 години прекарахме в изучаване на това ново огнище“, казва Ма. „И сега знаем, че патогенът TR4, който унищожава Кавендиш, не е еволюирал от расата, която унищожи Грос Мишел. Геномът на TR4 съдържа някои допълнителни гени, които са свързани с производството на азотен оксид, който изглежда е ключов фактор за вирулентността на TR4.“
Азотният оксид е вреден за бананите: „Този внезапен изблик на токсични газове улеснява инфекцията, като обезоръжава защитната система на растението. В същото време гъбата се защитава, като увеличава производството на химикали, които детоксикират азотния оксид“, пише Ма в статия в The Conversation, описваща нейните изследвания.
Това предоставя на изследователите много възможности за проучване на начините, по които можем да смекчим или дори да контролираме разпространението на Foc TR4. Например екипът на Ма успява да установи, че вирулентността на гъбичката значително намалява, когато се елиминират два гена, които контролират производството на азотен оксид.
Отказът от монокултури също ще помогне за опазването.
„Отглеждането на различни сортове банани може да направи земеделието по-устойчиво и да намали натиска от болести върху една култура. Фермерите и изследователите могат да контролират фузарийното увяхване на бананите, като идентифицират или разработят сортове банани, които са толерантни или устойчиви на TR4“, пише Ма.
Изглежда, че все още има надежда…