Лабораторно произведеното масло от CO2 има вкус на истинско, казва Бил Гейтс
Стартъп буквално прави масло от въздуха. С помощта на множество биохимични вълшебства компанията разработва начини за производство на мазнини от въглероден диоксид, взет от въздуха, и водород от вода, без да са необходими животни, растения или земеделска земя.
Мозъците зад инициативата се наричат Savor – компания, управлявана под шапката на Orca Sciences, която е получила инвестиции от милиардера Бил Гейтс.
Целта е чрез намаляне на земеделието да се намали количеството на световните парникови емисии, произвеждани от селското стопанство, на което иначе се падат около 8,5% от тях.
„Процесът не отделя никакви парникови газове и не използва земеделска земя и по-малко от 1/1000 от водата, която използва традиционното земеделие“, обяснява Гейтс в публикация в блога си.
Един от най-новите продукти на Savor е маслото, което според Бил има вкус точно като истинското.
„Най-важното е, че вкусът му е наистина добър – като на истинско, защото от химическа гледна точка то е точно такова“, добавя Гейтс. „Не можех да повярвам, че не ям истинско масло.“
Мазнините са просто съставени от различни вериги от въглеродни и водородни атоми. Възможно е тези химически градивни елементи да се получат от водата и въздуха, а след това с помощта на биохимични процеси да се превърнат в мазнини, които са молекулярно идентични с тези, които се намират в животните и растенията.
Горещо масло, което се топи в тиган, което е създадено с помощта на наскоро усъвършенствани химически процеси. Снимка: Стивън Дейвис / UCI
Наред с производството на мазнини като тези в месото, маслото и млякото, Savor се стреми да се справи и с проблема с палмовото масло – най-широко разпространената растителна мазнина в света, която оказва огромно въздействие върху природата.
Заедно с учени от Калифорнийския университет Ървайн, Orca Science публикува статия в списание Nature Sustainability миналата година, в която обяснява своето виждане за това как много хранителни мазнини могат да бъдат изкуствено синтезирани.
Те показаха, че животинските мазнини, отглеждани във ферми, създават около 1 до 3 грама въглероден диоксид на 1000 калории, докато могат да направят същото количество мазнини, отглеждани в лаборатория, с по-малко от грам еквивалентни емисии.
„Широкомащабният синтез на ядливи молекули чрез химични и биологични средства без селскостопански суровини е съвсем реална възможност. Такава „храна без ферма“ би могла да избегне огромни количества емисии, които затоплят климата, като в същото време опазва биоразнообразните земи, които може да бъдат унищожени за ферми“, казва в изявление Стивън Дейвис, водещ автор на изследването и професор по наука за земната система в Калифорнийския университет Ървайн.
„Харесва ми идеята да не зависим от фотосинтезата за всичко, което ядем“, добави Дейвис. „В какъвто и да е мащаб синтезирането на храна ще облекчи конкуренцията между естествените екосистеми и селското стопанство, като по този начин ще се избегнат многобройните екологични разходи, свързани със земеделието.“
Едно от най-големите предизвикателства е да се направи процесът рентабилен, като по този начин се намали потенциалната му цена и се направи по-привлекателен за потребителите. Въпреки това изследователите заявяват, че на теория увеличаването на мащаба на производството не би трябвало да представлява твърде голям проблем.
„Красотата на мазнините е, че можете да ги синтезирате с процеси, които не включват биология. Всичко е химия и благодарение на това можете да работите при по-високи налягания и температури, които позволяват отлична ефективност. Следователно бихте могли да изградите големи реактори, за да работите в големи мащаби“, казва професор Дейвис.
