„Американската мечта“ е мъртва за новото поколение

Според ново проучване по-младите поколения в САЩ са много по-скептични по отношение на „американската мечта“, отколкото по-възрастните.

„Американската мечта“ е фраза, с която се описва оптимистичната идея, че всеки в Америка може да постигне успех (основно финансов) чрез упорит труд и решителност.

Тя е популяризирана от историка Джеймс Тръслоу Адамс по време на Голямата депресия през 1931 г., въпреки че идеята може да се свърже още с Декларацията за независимост, в която се казва, че „всички хора са създадени равни“ и имат неотменимо право на „живот, свобода и стремеж към щастие“.

Днес малко повече от половината американци (53%) заявяват, че вярват, че мечтата все още е възможна, според новото проучване на Pew Research Center. Други 41% твърдят, че някога е била възможна – но вече не е, а останалите 6% казват, че никога не е била възможна.

По-младите изглежда са особено песимистични по този въпрос. Мнозинството от хората на възраст над 50 години смятат, че мечтата все още е възможна, но само 43% от тези на възраст между 30 и 49 години мислят така. Най-песимистично настроената група са младежите на възраст от 18 до 29 години, от които само 39% вярват, че мечтата е все още жива. Около 36% от най-младата възрастова група също смятат, че американската мечта е недостижима конкретно за тях.

Може би малцина ще бъдат изненадани, че по-богатите американци са най-склонни да вярват в тази идея. Докато 64% от американците с по-високи доходи твърдят, че мечтата все още съществува, само 39% от тези с по-ниски доходи казват същото.

Расата е друга важна променлива. Общо 11% от чернокожите в Америка вярват, че американската мечта никога не е била достижима, докато 33% смятат, че тя е недостижима конкретно за тях. Белите хора са най-уверени като 55% от тях твърдят, че все още е възможна, а само 4% – че никога не е била възможна.

Тенденциите в новото проучване, особено по отношение на възрастта, могат да се приемат като отражение на това как са се променили САЩ през последните 50 години.

Социалната мобилност в страната се повишава рязко между 1950 и 1980 г., но оттогава насам драстично е намаляла. Друг сериозен удар бе нанесен през 2007 г. с най-тежкия световен икономически срив след Голямата депресия, който доведе до масова загуба на работни места и увеличаване на имущественото неравенство.

Възстановяването беше бавно, а последиците от катастрофата продължиха да се усещат и през 10-те години на века – период, който New York Times нарече „Десетилетие на разочарованието“. То бе последвано от пандемията COVID-19 и още по-голяма икономическа несигурност в началото на 20-те години.

Крайният резултат от всичко това е нарастваща пропаст между богатите и бедните. САЩ имат най-високото ниво на неравенство в богатството сред почти всички развити страни – и тази тенденция продължава да нараства. През 1971 г. 61% от американците са живеели в домакинства от средната класа, но до 2023 г. този дял вече е спаднал до 51%. Същевременно броят на милиардерите в страната е нараснал рязко от 66 през 1990 г. до 748 през 2023 г.

Изправени пред тези мрачни тенденции, може би не е изненадващо, че по-младите американци са по-разочаровани от своите родители, баби и дядовци.