Музикални хроники: Един от най-ранните блусари умря в мъчения и бедност, но музиката му стигна до Космоса
Не са известни много подробности за живота на Слепия Уили Джонсън – легендарен блус музикант със скромна кариера, за когото славата и признанието идват чак след смъртта му.
В голяма степен неговите житейски премеждия и музикални творения са обвити в мъгла, но са известни бедността, в която живее, както и трагичната му смърт. Десетилетия по-късно музиката му заживява нов живот и стига чак до открития космос.
Сода каустик в твърдо състояние
Уили Джонсън е роден през 1897 г. в малко градче в Тексас и е син на изполичар. Не се раждва сляп, но според няколко различни източници е ослепен инцидентно от мащехата си, когато е на 7 години. По време на скандал между нея и баща му заради нейна изневяра, тя разпръсква разтвор на натриев хидроксид, който засяга очите на детето.
Легендата гласи, че последното нещо, което Уили вижда, е нощното небе, обсипано със звезди – и никога не забравя тази гледка. Лишен от зрението си, неговата утеха е малка китара, подарена от баща му, и с нея той засвирва из улиците на Тексас.
През 20-те и 30-те години Слепия Уили Джонсън става популярен уличен музикант заради уникалната си техника на свирене и разнообразните песни, които изпълнява. Между 1927 и 1930 г. записва 30 песни за Columbia Records и измежду тях се откроява Dark Was The Night, Cold Was The Ground с нейната специфична, тайнствена атмосфера. Джонсън сякаш е обладан, докато стене и вие, акомпанирайки си със слайд китара, а липсата на какъвто и да е текст прави композицията още по-непреходна и въздействаща.
До днес Dark Was The Night, Cold Was The Ground се счита за основополагаща песен в блуса, а през годините нейни кавър версии са записвали множество музиканти. Слепия Уили Джонсън посвещава живота си на блус и госпъл музиката, но умира в ужасни условия, след като къщата му изгаря през 1945 г. Тъй като няма къде другаде да живее, той остава сред руините на къщата и е изложен на влагата, огъня и пепелта. Скоро развива маларийна треска, но никоя болница не го приема – защото е незрящ или защото е чернокож. През следващите месеци състоянието му се влошава и през септември Уили умира на 48 г. – без някой да обърне особено внимание на смъртта му.
Над три десетилетия по-късно неговата музика достига до онези звезди, които е видял точно преди да ослепее. През 1977-а НАСА изстрелва космическия апарат Voyager 1, с който започва да изследва далечните кътчета на Слънчевата система. На борда се намират и две грамофонни плочи с внимателно подбрани звуци и изображения, демонстриращи разнообразието на живота и културата на Земята. Целта им е да представят нашата планета на извънземни форми на живот, ако бъдат открити.
Шеф на комитета, подбрал песните за Voyager Golden Records, е прочутият учен и астроном Карл Сейгън. У нас тази забележителна музикална колекция е известна заради присъствието в нея на народната песен „Излел е Дельо хайдутин“ в изпълнение на Валя Балканска. Но там е и красивата, изстрадана песен на Слепия Уили Джонсън – Dark Was The Night, Cold Was The Ground.
“Песента на Джонсън описва ситуация, с която той се е сблъсквал много пъти: когато нощта пада, а той няма къде да спи. Откакто човечеството се появява на Земята, няма случай нощта да се е спуснала, без да завари някой мъж или жена със същата участ”, казва Тимъти Ферис, консултантът на НАСА, избрал да включи песента във Voyager Golden Records.
И ето, че днес слайд китарата и стенанията на Слепия Уили, изразяващи премеждията в живота на тази планета, отекват не само тук, но и някъде далеч отвъд.
А умрелият в мъка и бедност музикант ще живее вечно чрез сътвореното от него.
