С какви думи са се обиждали викингите

Откакто съществува езикът, ние човеците се замеряме с думи. От обидите и заканите, които римляните са си отправяли един към друг в своите речи и обръщения, до лексикалните престрелки в съвременните политически дебати и дискусии – обидните и нецензурни думи и изрази имат дълга и колоритна история.

И никъде това не е било по-така, от Скандинавия през епохата на викингите.

Викингите са говорели на древен северногермански език, известен като старонорвежки. Той се появява в Скандинавия преди около 1000 години, което съвпада приблизително с началото на тяхната епоха, а през следващите векове се разпространява в по-голямата част от контролираната от скандинавците Европа. В крайна сметка достига до части от Гренландия, Фарьорските острови, Великобритания, Ирландия и дори до крайбрежните райони на Франция. Норвежкият език е сложен и разнообразен, с няколко различни диалекта и богата литературна история, за която свидетелстват няколко големи произведения на прозата и поезията. Именно в тези писмени документи историческите лингвисти и изследователите на нордическата литература откриват изненадващо богат речник от обиди.

Някои от най-добрите сега ще изброим тук.

Амлоди (Amlóði)

Амлоди е просто скандинавска дума за глупак – или по-точно за човек, който е твърде слаб или глупав, за да върши работата си или това, което се иска от него. От тази дума произхожда и едно нордическо име – Амлет, което (поне според една етимологична теория) по-късно се превръща в името Хамлет. Предполага се дори, че Шекспир може да се е вдъхновил от скандинавска народна приказка за принц на име Амлет, който се преструвал на луд, докато отмъщавал на чичо си убиец.

Аргр (Argr)

Като прилагателно, Аргр означава „слаб“ или „женствен“ на старонорвежки, но впоследствие думата започва да се използва и като съществително за страхлив нещастник.

Елдхусфифл (Eldhús-fífl)

Елдхус в буквален превод означава „огнище“ или „огнищна зала“ и съответно с нея се назовава кухня, банкетна зала или всяко друго подобно голямо помещение или сграда, където има огнище. А фифъл е глупак – следователно eldhús-fífl буквално означава „глупак край огъня“. С други думи, празноглав човек, който не прави нищо друго, освен да седи край огъня по цял ден.

Фрунти (Frunti)

Вероятно свързан с шотландската дума frunty, която означава „дързък“, за викингите фрунти е груб и невъзпитан човек.

Гейт (geit)

На старонорвежки език гейт е „коза“, но като обида същата дума може да се използва и за страхлив, бездушен човек.

Гриба (Grybba)

Обида, отправена към жените, която означава „грозна чанта“.

Хор (hór)

Тази дума вероятно е свързана с английската ѝ звукова двойница… Hórbarn пък е дете, заченато по прелюбодеен начин; hórkarl е мъж, който прелюбодейства, а hórkerling според едно от определенията е бил „натрапник“.

Хрималди (Hrímaldi)

Дума, която обозначава както ледената слана, така и саждите, които се натрупват по чайника. Следователно Hrímaldi е мързелив безделник – буквално човек, който предпочита да се излежава край огъня, вместо да се занимава с работата си.

Хрисунгр (Hrísungr)

Произхождайки от скандинавска дума за храсталак или растителност, hrísungr изглежда се е използвала както като правен термин за незаконно дете, така и като общ термин за обида на човек със съмнително потекло.

Хроти (Hrotti)

Староскандинавската дума за меч, но викингите са я използвали като обида в метафоричен смисъл за адресиране на неприятно груб човек. Думата се е запазила в исландския език и до днес като дума за грубиян.

Матвис (Mátviss)

Матвис е алчен човек – думата буквално означава „миришещ на месо“.

Нидингр (Níðingr)

Нидингр (което е далечно свързано с английския архаизъм nithing, „подъл или нещастен човек“) е термин, който викингите са използвали за мошеник. Етимологично той е свързан с по-ранна дума – níð, която означава „клевета“ или „позор“.

Саудбитр (Sauðbítr)

Общ термин за оскърбление, който буквално означава „хапещ овцете“.

Скрогслигр (Skröggsligr)

Скандинавската дума skröggr се е използвала като прозвище за лисица. Това прави прилагателното skröggsligr – по същество „подобен на скрог“ – полезен термин за описване на някой, който изглежда „мършав и грозен“.

Слидра (Slyðra)

Нордическата дума „slyðra“ се използва за описание на купчина от нещо – или като обида за някой, който изглежда неприятно занемарен.

Снапр (Snápr)

Близко свързан със съвременната дума „сноб“, snápr е термин, използван от викингите за глупак или шарлатанин – или, по-свободно казано, на неразумен или ненадежден човек.

Тролшамбер (Trolshamber)

Определено неприятната дума в старонорвежкия език е била специфична женска обида. В буквален превод тя означава „човек, който прилича на трол“.

Туди (Tuddi)

Думата, която буквално означава „бик“, също е била използвана от ранноскандинавските исландци за подъл, стиснат човек.

Варгдропи (Vargdropi)

Отнася се конкретно за дете, заченато в период на разбойничество на бащата (думата буквално се превежда като „вълчи изпражнения“).