Знете ли кое място е „Помпей на Новия свят“
Преди около 1400 години вулкан погребва селото на маите Хоя де Серен (известно и само като Серен) под дебели пластове пепел.
Сега мястото – което намиращо се в днешен Салвадор – ни предлага уникални гледни точки към живота на обикновените маи (т.е. хората без висок социален статус). Това дава основание селото да бъде наречено „Помпей на Новия свят“.
Ето някои интересни факти за него.
Серен е открит случайно.
През 1976 г. шофьор на булдозер, който работи по строежа на силоз за зърно, се врязва в ъгъла на жилище, погребано под 5 метра вулканична пепел. Салвадорските археолози забелязват колко добре запазено е то и решават, че е от скоро и следователно не е много важно. През 1978 г. обаче археологът д-р Пейсън Шийтс проучва обекта, любопитен дали самото изригване на вулкана няма да е ново за науката. Той също решава, че не става дума за някакво древно събитие… но след това открива керамика и взима проби за радиовъглеродно датиране, което вече подсказва, че обектът е погребан при изригване около 600 г. от н. е. Шийтс използва след това радар, с който да проникне в земята, където открива структури като къщи, складове, ритуален център, обществен център и потна парна баня.
Серен показва как са живели обикновените хора през класическия период на маите.
По време на класическия период, продължил от 300 до 900 г. от н.е., Серен е скромно земеделско селище с 200 души. Те са отглеждали царевица, агаве, боб и маниока върху плодородни вулканични почви от по-ранно изригване. Въпреки че е лесно да се предположи, че обикновените хора от този период са били подвластни на елита, изглежда, че те са имали значителна свобода на действие, за да се занимават със свои си работи. В къщите е имало нефритени брадви за рязане и полихромна керамика, което предполага, че тези предмети не са били строго контролирани от елита. Те са могли и да търгуват, например с агаве, за да си набавят това, от което са се нуждаели. Освен това архитектурата им не следва стиловете на близките обекти, което може би показва, че жителите са могли да разработят свой собствен.
Изригването на вулкана е много подходящи археологически условия.
Изригването е станало около 600-660 г. от н.е., когато магмата от вулкана Лома Калдера е изригнала под близката река, предизвиквайки масивна парна експлозия. Така Серен е се озовава погребан под 14 различни слоя пепел с обща височина 5 метра на площ от 5 квадратни километра. Първият слой е финозърнест, горещ и влажен, което е предпазило селото от пълно изгаряне при падането на по-горещите слоеве. След като се охладила, пепелта образувала твърда, издръжлива обвивка, която покрила всичко в селото и го предпазила от ерозия, земетресения, насекоми и гризачи в продължение на стотици години.
Археолозите откриват следи за времевата рамка на изригването в отдавна изгнили растения.
Растенията, които са били обвити в пепелта, са се разпаднали с течение на времето, но са оставили отпечатъци. Шийтс и екипът му експериментират с изливане на зъболекарска мазилка в дупки, открити по време на разкопките, и изработват изключително подробни отливки на царевични растения, агаве, пънове на дървета и дори на ясли и огради.
Гипсовите отливки от царевица са толкова подробни, че учените могат да преброят размера на зърната и дебелината на стъблата и да разберат колко зрели са били растенията, когато са били погребани. Проучванията на съвременното земеделие на маите показват, че царевицата е засаждана през май, за да бъде готова в края на август или началото на септември, което съвпада с данните от Серен и предполага, че изригването на вулкана е станало по време на прибирането на реколтата.
Селяните са отглеждали култура, която може да обясни как маите са се справяли с глада.
През 2007 г. археолози, които правят разкопки в земеделските полета извън селото, откриват първите доказателства, че маите са отглеждали маниока – грудка, подобна на сладък картоф, която е хранителна и много силна. Тя може да оцелее до една година в земята, преди да бъде култивирана, което показва, че растението може да е било застраховка срещу суша или условия, при които други култури не успяват да дадат. Отглеждането му подсказва за начина, по който по-големите общности са се справяли с недостига на ресурси преди повече от хиляда години.
