Кога предците ни са започнали да се учат от предците си?

Технологиите и знанията, както и ценностите и убежденията ни, са формирани от хиляди поколения хора. Но кога е започнал този процес на натрупване? Или, казано по друг начин, кога най-рано нашите предци са започнали да използват знанията на другите?

Кумулативната култура, процесът на натрупване на технически и технологични знания чрез социално заучаване, все повече се възприема като ключов фактор за успеха ни като вид. За първи път концепцията попада на вниманието на широката общественост през 90-те години на ХХ век, основно като начин за разграничаване на човешката култура от тази на други видове. Разбира се, много видове имат „култура“, но само хората могат да натрупват модификации с течение на времето.

Разбира се, оттогава насам тази идея е оспорвана, като различни нечовешки видове демонстрират форми на кумулативна култура, включително други примати като шимпанзета, павиани и макаци, както и гълъби и други птици, а също и китове и делфини.

Независимо от това тази система все пак играе важна роля в човешкото развитие, като ни позволява да се адаптираме към разнообразната среда и различните предизвикателства на света. А сега вече е ясно и кога е започнал този процес в еволюцията ни.

Според изследователите Чарлз Перо, доцент в Училището по човешка еволюция и социални промени към Държавния университет на Аризона, и Джонатан Пейдж, постдокторант в Университета на Мисури и докторант от ДУА, кумулативната култура е започнала бързо преди около 600 000 години.

„Нашият вид, Хомо сапиенс – обяснява Перо в изявлението си, – успешно се е адаптирал към екологичните условия – от тропическите гори до арктическата тундра – които изискват решаването на различни видове проблеми.“

„Кумулативната култура е от ключово значение за това, тъй като позволява на човешките популации да надграждат и комбинират решенията на предишните поколения и да разработват нови сложни решения на проблеми много бързо. Резултатът е, че нашите култури – от технологичните проблеми и решения до начина, по който организираме институциите си, са твърде сложни, за да могат отделните хора да ги измислят самостоятелно.“

За да проучат кога е настъпил този обрат, Пейдж и Перо изследват разликите в сложността на техниките за производство на каменни инструменти в археологическите записи за последните 3,3 милиона години.

За да установят базовата линия за сложността на технологията за изработване на каменни инструменти, която може да бъде създадена без кумулативна култура, двойката изследва такива, изработени от нечовешки видове, като шимпанзетата. Те също така изследват експериментите за изработване на инструменти от прости кремъчни камъни.

Според екипа сложността на технологиите за изработване на каменни инструменти може да бъде разбрана от гледна точка на броя стъпки, предприети при изработване на инструмента. Тези стъпки се наричат процедурни единици (ПЕ).

Резултатите показват, че отпреди около 3,3 до 1,8 милиона години, по времето, когато са живели австралопитеците и най-ранните видове Хомо, изработването на каменни инструменти е било в рамките на базовия диапазон от 1 до 6 ПЕ. След това, от преди около 1,8 млн. до 600 000 години, този диапазон нараства до 4-7 ПЕ. Преди 600 000 години обаче сложността на изработката бързо нараснала до диапазон от 5 до 18 ПЕ.

„Преди около 600 000 години популациите от хоминини започват да разчитат на необичайно сложни технологии, а след този момент също наблюдаваме само бързо нарастване на тази сложност. И двете констатации съвпадат с това, което очакваме да видим сред групи, които разчитат на кумулативна култура“, казва Пейдж.

Възможно е търсенето на храна с помощта на инструменти да е довело до началото на кумулативната ни култура. Ранните хоминини – които са живели преди около 3,4 до 2 милиона години – вероятно са разчитали на стратегии за хранене, при които са използвани инструменти за разфасоване на месото и достъп до трудни части от храната като мозък и органи.

Това с течение на времето може да е довело до промени, както пишат авторите: „когато кумулативната култура започва да произвежда адаптивно ноу-хау, селективният натиск върху мозъка и процесите на развитие улесняват придобиването, съхраняването и използването на тази културна информация“.

Възможно е и други форми на социално обучение да са повлияли на този процес, но изследователите смятат, че едва през средния плейстоцен се появяват доказателства за бързи промени в технологичната сложност на живота.

Това е и времето с повече доказателства за контролиран огън и домашни пространства в археологическите записи. Те вероятно са били резултат от кумулативната култура, заедно с други ранни технологии като дървени конструкции, създадени с трупи, издялани с помощта на сечива. Тези инструменти са се състояли от каменни остриета, прикрепени към дървени или костени дръжки.

Ако Пейдж и Перо са прави, тогава кумулативната култура може да е започнала през епохата на средния плейстоцен и да е предшествала разделянето на неандерталците и съвременните хора.