Колко сателита има в орбита в момента?
Ако искаме да живеем в съвременния свят, няма как да не сме зависими от космоса. Спътниците, които се носят над главите ни, ни осигуряват телекомуникации и точно позициониране, както и ни предупреждават с прогнози за времето и много други анализи, като например следене на горските пожари, наводненията, ледовете и замърсителите, изпускани в атмосферата.
Но през последните няколко години броят на спътниците нарасна неимоверно и това промени пейзажа. По данни на Службата на ООН по въпросите на космическото пространство към днешна дата, 11 юни, в орбита около нашата планета има 11 780 спътника. Повечето от тях функционират и са в ниска околоземна орбита.
Геостационарната орбита (ГСО) е известна още като геосинхронна орбита и се намира на 35 786 км. височина над земния екватор. Един поставен там спътник ще лети над едно и също място на земната повърхност като се движи около планетата с пропорционално еквивалентна скорост на тази, с която Земята се върти около себе си. Понастоящем там има 552 спътника. Комуникационните сателити и сателитите за прогнозиране на времето често се разполагат в ГСО.
След това има средна земна орбита (СЗО) – обширна област от 2 000 км височина нагоре чак до ГСО. Това е основното място за съзвездията от навигационни спътници като Глобалната система за позициониране, „Галилео“, ГЛОНАСС и „БейДу“. В момента в това пространство има 199 спътника, но някои доставчици на космически интернет обмислят да се преместят в него.
И причината за това е, че ниската земна орбита (НЗО) става пренаселена. Понастоящем там има 8 110 спътника, като 6 050 от тях са от мегасъзвездието Starlink на SpaceX. Проектът на компанията на Илон Мъск има за цел да удвои сегашния брой и да достигне близо 12 000 спътника. След това той може да бъде разширен още повече и да достигне 34 400 спътника.
Съществуват много опасения относно разполагането на толкова много спътници, особено в НЗО. Едно от основните е как това променя нощното небе както за астрономията, така и просто по отношение на светлинното замърсяване, дори в райони, които нямат изкуствено осветление.
Другото опасение е огромното увеличение на космическия боклук. Космосът със сигурност е голям, но интересните и ценни орбити са малка част от него. Спътниците трябва често да коригират орбитите си и всички тези движения водят до пресичане на пътищата на някои от тях. Но какво се случва, когато те вече не работят? Всъщност съществуват почти 3000 такива! Техните орбити ще продължат да се променят, но без да имаме възможност да ги контролираме.
Сблъсъците пораждат сблъсъци, просто защото като се разпадне един космически боклук, се превръща в рояк космически боклуци… Учените се опасяват, че можем да се окажем в ситуация на синдрома на Кеслер, при която броят на сблъсъците и количеството на космическите отпадъци нарастват експоненциално. Този сценарий би могъл да направи цели региони от околоземното пространство в опасни за преминаване.
