Мистериозните змийски крале на маите
Древната цивилизация на маите често погрешно се описва като империя, докато в действителност тя се е състояла от многобройни разединени полиси, обединени от обща култура, но разделени от вярност към многобройни владетели и обширни пространства от непроходима джунгла. Въпреки това за един кратък, славен период през VI и VII в. от н. е. група бунтовници се появява от нищото, завладява някои от най-могъщите градове и създава най-близкото нещо до империя, което регионът някога е виждал. Тя е известна като Каанул, или династията на Змийската глава.
Името на Змийското царство идва от неговия емблематичен символ, на който е изобразена усмихната змия. А за самото него се разбира за първи път чак пресз 60-те години на ХХ век, когато археолозите започват да откриват това изображение, издълбано по храмове и гробници в джунглите на региона Петен в южно Мексико и северна Гватемала. През следващото десетилетие изследователите откриват руините на Калакмул – огромен древен град, който някога е приютявал около 50 000 поданици и е бил седалище на змийските крале.
Макар че за Каанул все още не се знае много, смята се, че тя възниква в славния град-държава Тикал, който е доминирал в региона през цялата епоха на маите. През 562 г. от н.е. обаче змийският цар, известен като Небесен свидетел, повежда армия към Тикал и принася в жертва владетеля му Двойната птица, като по този начин слага край на господството на тази световноизвестна суперсила.
Символа със змийската глава
През 599 г. един следващ владетел на династията, наречен Змията на свитъка, разширява сферата на влияние на Каанул, като побеждава могъщия град Паленке и неговата кралица – Сърцето на ветровитото място. Скоро след това змийските крале приемат новата титла Калумте, която се превежда като „върховен владетел“ или „върховен крал“.
Вероятно най-известният Калумте от всички е Юкнум Чин II – или Юкнум Велики – който укрепва властта на Каанул чрез класическата комбинация от дипломация и кървави репресии. Например, за да поддържа ключов съюз, той омъжва дъщеря си лейди К’абел за краля на войнствения град Ел Перу-Вака’, който се сражава под символ на стоножка и затова е описан като Кралство на стоножката.
Въпреки това, тъй като К’абел управлявал свирепите стоножки от името на династията Змийска глава, тази страховита сателитна държава остава вярна на Каанул и участва в много от решаващите му битки. Точно толкова добре, защото през втората половина на VII в. Тикал неколкократно се надига и се опитва да свали Змиите, само за да бъде победен от Юкнум и неговите съюзници многократно.
Приливът на сили обаче най-накрая се обръща през 695 г., когато змийският цар Огненият нокът – известен преди това като Дим от ягуарска лапа – е победен от армията на Тикал, с което се слага край на господството на династията Каанул. С това поражение мечтата за Змийска империя е погасена и редът отпреди Каанул бил възстановен.
За съжаление на Тикал, тази трудно извоювана хегемония няма да продължи дълго, тъй като цялата маиска цивилизация се срива по-малко от два века по-късно. Това обаче е достатъчно дълго време, за да бъдат унищожени повечето следи от Царството на змийската глава, което оставя на археолозите нелеката задача да се опитат да сглобят историята на тази зловеща държава от почти нищо.
