Единственото, което един човек не може да победи, това е времето! То побеждава всеки, без значение колко сте добри, какви спортни постижения имате, каква кариера сте постигнали и колко точно е цифрата в банковата ви сметка. Няма смисъл да се опитвате, но пък имате правото да се борите до последно. Това прави голямата разлика между хората, изборът да се продължи напред, да се адаптира и да не приема отрицателни отговори или просто да кара смело напред и да се бори.
Това е основната разлика, без значение дали ви харесва или не. Преди повече от век, един човек го доказва, противно на всички критици, противно на времето и срещу всички очаквания. Личности като тази трябва да имат паметници, трябва да бъдат героите на обикновения ден и да се възпяват. Точно по тази причина и спортът е толкова обичан – той дава равен шанс, тук парите не играят толкова голяма роля, колкото си мислите.
Искаме да ви запознаем с Густаф Хакансон. Това е човек, който не иска да приеме отказа, не иска да се предаде и прави фурор през далечната 1951 г. Не пропускайте да я разказвате на децата, внуците и всички, които имат нужда от вдъхновение, защото 66-годишният Густаф заслужава огромно внимание и почести.
През далечната 1951 г. Густаф решава, че иска да участва във вело състезание от 1600 километра. Единственият проблем е, че малцина знаят неговата история. Густаф е човек, който има особено силен инат. На повечето снимки в последните години е с дълга бяла брада, но не защото я харесва, а защото неговият бръснар умира и той не иска да го сменя с друг. Густав се превръща в легенда с този опит – да измине 1600 километра на преклонна възраст, впрочем той е най-старият състезател във въпросната надпревара.
Истината е, че официално дори не участва, защото отива на състезанието и съдиите му казват, че е твърде стар. Никой не иска да поеме отговорност, а и никой няма доверие, че може да издържи на темпото на останалите 50 участника. В онзи момент има точно толкова мераклии за голямото състезание. Всички са на половината на годините на Густав, но за него, възрастта е просто цифра.
Никой дори не знае, че Густав е минал почти 800 километра, за да дойде до стартовата позиция, използвайки своето старо колело. На него има калници, фар и багажник, който ще помогне за пренасянето на багажа.
В деня на състезанието, Густав си слага номер „0“ и след това чака около 20 секунди, за да може всички състезатели да се включат в състезанието. Твърди се, че желязното старче е искало да се маркира като участник, тъй като останалите съдии в другите градове няма да знаят, дали наистина е регистриран или не.
След 5 дена, 5 часа и около 1600 километра по-късно, публиката се е наредила, за да види победителят в състезанието. Всички чакат на последния завой. Никой не е очаквал, че ще види Густав на своя стар бегач да се движи смело напред и да потвърждава очакваното – възрастта е просто цифра. Всички носят храна и вода, готови са да помогнат за завършването, но никой не е очаквал точно този състезател.
Гладиаторът на десетилетията се движи спокойно нагоре, задвижващ своя ръждясал стар велосипед със спукана гума, но не се отказва от идеята. Тук идва и още по-жестоката изненада – старчето е изпреварило всички с почти цял ден. Опитайте се да си представите това, Густав на 66 години бие всички участници с 24 часа в едно от най-дългите състезания в Швеция. Представете си това и ще допълним историята с малка измама. Густав прави една сериозна измама, нарушавайки едно правило, само едно правило. Той отказва да спи, докато неговите опоненти са принудени да приключват деня и да финишират.
Това им дава правото да започнат със свежи сили и да продължат напред. Густав прави нещо друго, всяка вечер почива по един час и след това тръгва отново в полунощ, за да не изостава. Следователно печели по 15-20 километра на всяко денонощие, а след първите близо 500 километра има разлика от близо 32 километра с останалите. Не знаем от каква стомана е излят този човек, но се опитайте да си представите силата и волята на 66-годишен човек, който вече е пропътувал почти двойно от разстоянието на състезанието, в което останалите състезатели участват.
Друг проблем е, че публиката се радва на ината на стареца, но мнозина очакват, че в един момент просто ще падне от колелото и ще умре на място – шведите познават тайната на мотивацията до съвършенство.
Въпреки негативните очаквания, състезателят прави чудото и в един момент историята започва да придобива нова светлина, аудиторията не просто го обича, тя го обожава, навсякъде има сбирка, която очаква този атлет да спре и да се подкрепи. С всеки следващ километър, ветеранът започва да пише своята история.
След 3 дена и 5 часа сън (общо), той води останалите с повече от 200 километра. Тъй като разстоянието наистина е голямо, полицията тръгва след него и иска да го спре, за да направи медицинско изследване и да се увери, че е в добро здраве. Какво прави Густав? Смее се и продължава да кара.
С около 600-700 метра от края на състезанието, Густав спира. Стоманеният дядо, както го наричат всички, не е изморен, няма крампи и реално не страда от нищо, просто е спукал гума, първата и единствена за жестокото състезание, което изминава. Въпреки недостатъка, той решава да продължи по капла и така в 2 часа и 15 минути на 7 юли през 1951 г. финишира.
Въпреки факта, че не може да получи награда, тъй като е неофициален състезател, Густав получава символична награда, той е толкова впечатляващ, че кралят на Швеция го кани в двореца, където получава допълнителни почести. Истината е, че успява да открадне шоуто от цялото състезание и най-вероятно днес никой не помни кой е спечелил голямата надпревара.
Най-голямата награда е, че старчето показва на всички, че няма да се предаде, неговото време ще продължава смело напред и ще позволява на всички да продължат да се радват на успеха му. Истината е, че стоманеният дядо ще продължи да кара своя велосипед до 1987 г. До последният си ден, Густав не слиза от колелото, макар и да е на 102 години. Когато напуска този свят, той е оставил една от най-добрите легенди в историята на този спорт. Ще ви оставим с това, ако смятате, че велосипедът не е полезен за здравето, тогава си спомнете Густав и неговият жесток инат!