Спортни хроники: Легенда №1 на Италия нощуваше по бардаците, но можеше да бележи и без да гледа
Кои са най-талантливите италиански футболисти в историята?
Някои ще посочат Роберто Баджо или Алесандро Дел Пиеро, други ще предпочетат Джани Ривера или Франческо Тоти. Но сред легендите има едно безспорно име, един италианец, превърнал се в непреходен символ на местния футбол и издигнал футболната игра на Ботуша до изкуство.
Все още чуваме постоянно името на Джузепе Меаца, защото на него е кръстен стадионът, който и до днес си поделят грандовете Милан и Интер. Но кой е истинският Джузепе Меаца и защо е считан за №1 в италианския футбол?
Преди да се превърне в мит, нападателят прави велика кариера през 30-те години и смайва цялата страна с невероятната си техника, визия и голмайсторски нюх. Историята му започва някъде през 20-те години на XX век, когато момчето расте без баща в тежки и депресиращи времена.
Татко му е починал в Първата световна война, когато Пепе е едва 7-годишен. Постоянно недохранено и болно, дребното и кльощаво момче намира сили постоянно да рита топката с приятелите си, а на 14 години се пробва в школата на Милан – но е отхвърлен заради крехката си физика.
Пред него се очертава бъдеще на зарзаватчия, когато Интер му дава шанс и пътят му във футбола се открива. Именно в Интер Меаца се превръща в завършен футболист с подобрена физика, с възможности да играе и с двата крака и с глава, с кошмарен за съперниците дрибъл и безпощаден завършващ удар.
С тези качества той започва да тероризира съперниците едва на 17 години, когато е вкаран в първия отбор. Отбелязва два гола още в дебютния си мач и рекордните 31 в първия си сезон (1929/30), когато става шампион на Серия „А“. Когато пък изработва 8 попадения срещу Новара, съсипаният вратар на съперника възкликва: „Това не е нападател, а демон!“
Пепе сякаш наистина е сключил сделка с Дявола, толкова поразяващ е талантът му за онези времена. Защитниците започват да се страхуват от него и инстинктивно отстъпват назад, когато той вземе топката.
Запазената му марка стават головете, в които поема кълбото още от центъра, преминава през няколко противници и когато остава сам срещу вратаря, търпеливо изчаква стражът да го атакува, за да го финтира с лъжлив опит за удар и да отбележи на празна врата.
Джузепе Меаца е надарен и с невероятна скорост и в Интер успява да пробяга 100 метра за 12 секунди – което го прави един от най-бързите футболисти за времето си. Дебютът му за националния отбор се случва заради смелото решение на селекционера Виторио Поцо да викне него, вместо иконата на Наполи Атила Салустро.
Салустро има такъв статут в Неапол, че пренебрегването му в националния тим се счита за обида към неаполитанците. Преди дебюта Пепе Меаца получава предупредително писмо: „Да знаеш, че 3000 неаполитанци ще дойдат в Рим и ще те смачкат“. Южняците удържат на думата си и се изсипват на мача срещу Швейцария, за да освиркват всяко докосване на 19-годишния талант.
Той обаче отговаря по най-добрия начин – с два гола във вратата на съперника в рамките на две минути. Освиркванията спират, защото и неаполитанците са принудени да осъзнаят, че заложбите на Меаца са отвъд всякакви регионални търкания. Три месеца по-късно нападателят се изправя срещу могъщата Унгария в Будапеща и вкарва три от головете за разгрома с 5:0.
Великите му изпълнения продължават и в клубния отбор. Веднъж един вестник го ядосва с твърдението, че голът му с ножичен удар е бил случаен. Джузепе се обзалага, че ще повтори изпълнението още в следващия мач и наистина го прави.
Срещу Милан пък отбелязва гол със затворени очи. Сякаш футболът няма тайни за Пепе и сякаш талантът няма слаби места, когато топката е в него.
С годините Меаца става все по-ценен с умението си да подава и да извежда своите съотборници на удобни позиции.
Меаца с Амадео Биавати, 1946 г.
С фланелката на „скуадрата“ стартира с 10 гола в 7 мача, но постепенно е преместен по-назад по терена и се превръща в плеймейкър. През 1934 г. той е играч №1 на световното първенство, проведено в Италия и спечелено от домакините.
Меаца вече е с променена роля и отбелязва само два гола, но е основната фигура в състава. 4 години по-късно Италия се изправя срещу Бразилия на полуфинала на Мондиала във Франция.
Никой не вярва във все още действащите световни шампиони, но Джузепе Меаца отбелязва победната дузпа, с която те печелят с 2:1. Три дни по-късно Унгария е победена с 4:2 и Меаца и съотборниците му се качват на световния връх за втори пореден път.
Така в края на 30-те години Пепе Меаца вече е символът на калчото и стои зад най-големите успехи на италианския футбол. На 28 години е натрупал на сметката си 308 гола, цялата страна го обожава, посвещават му се песни и стихове, той е и първият футболист с лични спонсори.
В този период Пепе добре осъзнава собственото си величие и е наясно, че в света почти няма футболисти, които могат да се сравняват с него. Думата „тактика“ все повече го дразни – вярва, че не съществува треньорски трик, който може да го спре, когато е във форма.
Дразнят го и безкрайните усилени тренировки, които може и да са нужни на останалите, но не и на него. Всъщност той често става от сън, когато тренировката на отбора вече е приключила.
За него не е необичайно да прекарва вечерта преди мач в някой бордей, където остава да спи, а после директно тръгва към стадиона. Веднъж слиза от таксито само 10 минути преди важен двубой и изтичва до съблекалнята, където заедно с него нахлува и мирисът на цигари. Това не му пречи да вкара два пъти още до почивката.
Меаца е страстен пушач и е единственият в националния тим, на когото е позволено да пуши, защото дори цигарите не могат да го спрат. Футболистът е и фен на тангото и се случва да прекара нощта в танци, да спи около два часа и после да отбележи хеттрик с лек махмурлук.
„Имаше нещо хипнотизиращо в краката му, което караше жените да се редят на опашка пред стаята му в хотелите, в които отсядахме. Може би завиждах на нощните му постижения повече, отколкото на футболните“, признава защитникът на Италия Пиетро Рава.
През ноември 1937 г. на Интер предстои мач срещу Ювентус. Меаца е намерен все още заспал в публичен дом половин час преди дербито. Продължава да спи и в колата, с която го карат към стадиона, а в съблекалнята се налага да го свестяват до последно преди началото. Но какво от това? Той отбелязва двата гола за победата с 2:1 и след половин година Интер печели Скудетото.
Когато постиженията му са такива дори при липсата на всякаква дисциплина, Меаца се отпуска и година след година резултатността му спада.
През 1939 г. го сполетява тежка контузия и внезапно Джузепе спира да чувства левия си крак. Цяла година минава, преди докторите да открият, че костта притиска една от вените и забавя кръвообращението.
Операция връща Джузепе на терена, но той вече е затънал, разочарован и разбит. След като е посветил най-силните си години на Интер, се съгласява да премине в градския враг Милан през 1940-а.
Две години по-късно подписва договора си с Ювентус, докато е в леглото – не намира смисъл дори да се изправи за случая. Просто тези клубове не значат нищо за него. През 1946-а изкарва още един сезон в Интер като играещ треньор и завършва кариерата си у дома на 36 години.
Впоследствие развива и треньорска кариера, а през 1979 г. умира изолиран малко преди 69-ия си рожден ден. Тогава вече постиженията му сякаш са забравени по света и се помнят само в Италия.
Оттогава обаче величието му получава своето признание. Неведнъж Джузепе Меаца е попадал във вечни класации като един от най-великите в историята, а някои анализатори го поставят редом до Пеле и Марадона.
Нивото, демонстрирано от него през 30-те, няма как да не го нареди сред най-големите легенди. За съжаление, след 29-годишна възраст той просто не е същият заради тежката контузия.
Близо век по-късно, Меаца остава сред най-големите голмайстори в италианския футбол и попаденията му се изчисляват общо на 546 (включително в приятелски мачове). В националния отбор остава втори най-добър реализатор след Джиджи Рива.
„С Джузепе Меаца футболът се превърна от провинциално забавление в световен феномен“, пише за него класикът на италианската журналистика Джани Брера. „Той беше човекът, който издигна калчото на европейско ниво, а после се превърна в плеймейкър и донесе на Италия Интернационалната купа и две световни купи“.
Не е преувеличено да се каже и че тъкмо Меаца превръща Интер в голям отбор (с него „нерадзурите“ печелят повече трофеи, отколкото през съществуването си преди това). Възможно е по-късно той да е съжалявал, че влечението към жените, шампанското и цигарите са му попречили да остане на топ ниво за по-дълго време. Но никога не го е признавал. Всъщност големият Джузепе Меаца се е разкайвал публично само за едно нещо.
„В цялата си кариера не съм обиждал никого. Не съм повишавал глас на съотборник. Но имам петно на съвестта – играх за Милан. Помогнете да изтрия това предателство от паметта си„, призовава той в годините, когато вече е треньор на „нерадзурите“.
