Армията на Киевска Рус
Източните територии на Европа през Средновековието са обгърнати с гъсти гори и огромни пълноводни реки. Но тези диви земи са мястото, където се създава една различна държава от добре познатите ни държавни образувания. В началото на IX или ранно средновековие, земите на североизток от Балканите са населени с различни племена, които само при нужда се съюзяват срещу външни заплахи.
Те нямат център, нямат владетел, а само племенни вождове. Но тези славянски народи (най-вече) водят търговия с викинги, които се спускат от студените земи на Скандинавия, към по-топлите европейски. Свързващото звено между скандинавските и североизточните европейски земи са големите пълноводни реки като Днепър, Днестър и Волга. Те са пълноводни и търговците могат да плават до тях достигайки дори до Черно море, където живеят хазари, маджари.
В началото на IX век, викингите, освен, че водят активни военни кампании, те колонизират и земите за, които смятат, че са подходящи. Още около 750 година има скандинавски поселение, едно от най-известните е Стара Ладога. Но минава още повече от век, преди викингите опознавайки добре тези земи да се решават да създадат държава. В средата на IX век има сформирана държава със столица Новгород първоначално, наречена Рус. Тази държава обединява различни народи, но всички признават върховната власт на скандинавските принцове.
Викингите успяват да създадат своя династия – Рюриковичи, която носи името Рюрик, полулегендарна личност, обвита в мистерия. Като цяло създаването на Киевска Рус е обвито в легенди, които се прелитат в реалните събития. Наследниците на Рюрик преместват столицата в древният град Киев, откъдето идва името на държавата. Владетелите на Киевска Рус се титулуват князе, създават една от най-големите и мощни армии познати в средновековна Европа. Армията на Рус ще бъде тема на тази статия, разглеждайки нейните аспекти и особености.
Създаването на средновековната държава Рус изисква образуването на силна и относително редовна армия (доколкото понятие като редовна армия не съществува през Средновековието). Армията на Рус има (като всяка друга) за цел да пази териториите на държавата от външни заплахи и да потушава въстания, ако има такива. Разбира се тя обслужва основно управляващата скандинавска династия и нейните най-близки роднини.
Тази управляваща викингска династия донася със себе военните традиции от Скандинавските земи. Етническият състав на армията на Киевска Рус е доста пъстър – имаме местни славяни, които най-голямата етническа група, имаме хазари, които са остатък от Хазарското царство покорено по времето на княз Светослав I Игоревич. Всъщност хазарите са важна съставна част от армията на Киевска Рус, защото те са по-развити административно от управляващите скандинавци, предавайки им тези традиции. Освен тези народи в армията на Киевска Рус имаме балтийци и фини, които запазват известна автономия в рамките на общата армия.
Армията на Рус претърпява голяма развитие от създаването на държавата си през IX до раздробяването си през XIII век. Ако в началото ядрото и двигателя на армията са аристокрацията и воините Рус, дошли от Скандинавия, то в следващите десетилетия, нещата се променят. В ранният си период, армията представлява военно опълчени, което се бира от селата и градовете, наречени Вои, буквално войници. Войниците от градовете имат повече привилегии за разлика от селските. Те могат да откажат да вземат участие във военните походи, част от плячката им принадлежи при съгласие. Това представлява племенно опълчение, което се набира от всеки народ част от Киевска Рус.
Но това опълчение често е лоялно на своите племенни водачи и по-малко на княза на Киевска Рус. Това племенно опълчение съществува до към IX-X век, когато реформите на княгиня Олга Киевска. Има податки, че в самото началото владетеля на Киевска Рус приема титлата хаган подобие на много степни народи. Разбира се това се случва при Владимир I (през 988 година), и има огромни последици, но до тогава армията е езическа. Вои се състоят изцяло от пехотни подразделения ( през цялата история на Киевска Рус, пехотата остава основна военна единица). Те се делят на стотици и хиляди, като делението е по-добре организирано в градовете.
В този тип войска влизат различни категории население като търговци, занаятчии. Често се наблюдава баща да участва със всичките си синове, освен най-малкият. Броят на това опълчение е неясен, защото зависи от възможностите на конкретното подвластно племе. Начело на Вои стои пълководец познат като войвода. Първоначално са само пехотинци, но има сведения и за конни войски от XI век насам.
С какво са въоръжени Вои? Като защитно облекло рядко използват стандартната защита позната в тази епоха, като ризници, ламелари, защото са скъпи, а се доверяват основно на конични шлемове с наносници, за които са закрепени бармици, както и без. Използват щитове, които са кръгли или капковидни, защитаващи воина от главата до петите. Оръжията, които използват са различни типове мечове, саби, бойни брадви, нож, копие.
Освен това градско и селско опълчение, най-добрите войници, които са професионални образуват княжеската Дружина. Тя първоначално е съставена само от пехотинци, но по-късно е съставена от конници. Дружината е най-важният войскови елемент от армията на Киевска Рус. Всеки княз притежава такава, защото те са в ролята на лична гвардия, която го пази от посегателства и го държи на трона. Затова владетелите на Рус правят всичко, което им е по силите за да поощряват съществуването на Дружина.
Те имат най-доброто въоръжение, получават сериозен дял от военната плячка и са най-доверените воини. Ако Вои са лека пехота, то Дружината е тежка пехота, способна да надвие сериозни противници. До IX век етническият състав на Дружината е съставена от Рус включват скандинавци. След това имаме сведения за участие на други скандинавски наемници познати като варяги. По-късно при княз Владимир I варягите заминават като наемници в Източната Римска империя в армията на император Василий II.
Характерна черта на варягите е тяхното езически племенни вярвания. В ранната история на Киевска Рус, всеки отделен народ инкорпориран в армията използва собствено въоръжение типично за съответният народ, такъв пример са славянските племена, но от IX-X век, те се обличат и въоръжат по скандинавски маниер.
С нарастване на славянският и тюрският елемент, имаме включване и такива воини, имаме податки за маджари, фини, поляци. От XI-XII век наблюдаваме коренна промяна в структурата на княжеската гвардия – тя се разделя на старши, познати като “Младeжите“. Това са най-доверените и добри бойци, благородници носещи името боляри и всички останали висши цивилни и военни титли. Името на боляри не е непознато, защото се използва и в българската средновековна аристокрация. Втората група се идентифицира като новобранци. Числеността на Дружината е различна като варира, според възможностите на Великият княз, но обикновено е около 400 човека (по сведение от арабският историк и пътешественик Ахмед ибн Фадлан).
Въоръжението им, което ползват е най-доброто, особено защитното, но са разлика от Вои, които може да нямат защитно облекло, членовете на Дружината имат, което ги прави абсолютно бронирани. Основният боен ред, който заемат е познат като „стена от щитове“. Леката пехота застава пред стената от щитове, както между нея и двете крила, където обикновено се строява княжеската дружина. Този боен ред се отличава с голяма устойчивост при отбрана и голяма ударна силна при настъпление.
Въпреки, че ромейски автори като Лъв Дякон пишат, че тавроскитите (така ромеите наричат в изворите Рус), не използват конница, защото не умеят, истината е по-различна. Истината е, че X век Киевска Рус разчита основно на пехота, но тя позна конницата, която до този период се използва като наемни отряди от степни и конни народи, през X век такива са печенегите и маджарите, които осигуряват конни стрелци.
Наемните войски като част от армията на Киевска Рус образуват важна част от цялостната ударна мощ. Големите и обширни степи в Източна Европа позволяват Великите князе да наемат различни степни народи, които са специализирани във воденето на конен бой. След появата на куманите, които изместват печенегите, те се превръщат в помощни войски на Киевска Рус. Често в хрониките от Киевска Рус, куманите са обвинявани, че повече се интересуват от грабежи, отколкото от водене на бой. В източна Европа се откриват редица находки от времето на куманите, като добре разпознаваемите метални маски, използвани с цел сплашване на противници. От XII век Великите князе на Киев започват да набират народи от Кавказ.
Подобни са т.нар „Черни шапки“, които са съставени от различни конни народи като тюрки, разбити печенеги и беренди. Те се изправят обикновено срещу куманите (които от един момент натам от съюзници се превръщат в постоянна заплаха). Тяхната основна задача е да пазят границите от нашествия, главните им градове са на територията на днешна Украйна – Канев и Торческ по течението на река Днепър. Отличават се със сериозно защитно облекло и въоръжение – археологическите находки доказват, че техният социален статус е висок във военната йерархия на Киевска Рус, защото са откривани доказателства са използване на копринени дрехи. Лидера на черните шапки се смята за принц на Рус. При монголското нашествие черните шапки са депортирани по земите на Казказ и централна Азия.
Стрелците на използвани в армията на Киевска Рус се славят с голямо майсторство и се споменават често от средновековни автори, използвайки големи лъкове. Около 1185 година се споменават (стрелците) като отделен тип войскови части. Заради големите си размери в Киевска Рус можем да наблюдаваме различни начини по изграждане на крепостни стени, дървени, смесени – дърво с камък или само от камък в най-южните.. На север, където преобладават иглолистните гори, стените са изградени от дънери.
На юг, където има повече широколистни годи, стените се изграждат от широколистни дънери, примесени с гипс и слама. Каменните стени започват да се строят чак около 900 година, около Стара Ладога. Някои князе като Ярослав I, използват инженерна помощ от ромеите, които му помагат да изгради около столицата Киев два защитни пояса – вътрешен и външен. Двете стени са от дърво, но главната порта е от камък. Обсадната техника използвана в Киевска Рус в ранният период се характеризира с доста опростени техники. Чак в началото на XII век, вече споменатите Черни шапки донасят със себе си, по-развити обсадни техники, които не успяват да се достигнат до всички кътчета на държавата.
Сведение от 1206 година дава сведение за защита на латвийската твърдина Холм с каменометна машина имитираща катапултите на германските кръстоносци. За нещастие на Рус, машината работи наопаки и хвърля скали по собствените си хора. Инженерните чудеса, които създават обсадни научни чудеса по това време в Западна Европа и в Източната Римска империя са все още недостижими за Киевска Рус. По-късно сведение ни разказва за битка при днешният естонски град Тарту – Рус хвърля дървени „колела“ напоени с масло и запалени срещу рицари. Има сведение от 1219 година век, където Киевска Рус използват огромни арбалети с горящи стрели при обсада на град от Волжска България, Ошел.
Тази обсадна технология е повлияна от западноазиатско влияние. През XIII век с появата на монголите, Рус започва да използва съвършени каменометни машини. Така се появяват требушети и патерела, която е по-несъвършен катапулт, защото използва за противотежест човешка тяга. Дървени защитни стени опасват на много километри както вече споменахме Киев и други градове в Рус. Това компенсира липсата на обсадна защита в градовете, където отсъства.
Киевска Рус използва и флот, който позволява на владетелите да транспортират войските по пълноводните реки или да водят морски битки в Черно море. Преди да станат съюзници с ромеите има няколко морски битки, които са записани, между 941-944 година флотилия на Рус, заедно с печенежки съюзници акостират във Витиня като смятат да нападнат незащитеният Константинопол. В действителност по това време столицата се охранява само от 15 кораба, които са въоръжени с „гръцки огън“.
Игор I иска да залови тези кораби, защото по-съвършени от неговите, но не знае за гръцките огън. Най-смъртоносното ромейско оръжие кара Рус да скачат като обезумели във водата. Това е записано от епископ Луипранд Кремонски, който става свидетел на двубоя. Преди Игор, Олег през 907 организира поход към Константинопол, опитвайки по море да достигнат столицата. Тази атака също е неуспешна. Корабите на Рус не могат да се сравняват с ромейските или арабските дромони, те представляват големи лодки, с възможност да пренасят около петдесет човека, понякога въоръжени с таран и метателни машини.
Тези лодки са развити от по-ранните лодки еднодръвки, които използват славяните. От X век напред, ромеите оценяват мореплавателните умения на Рус и често са използвани като съюзници срещу араби и други противници. Чак към XII век, Киевска Рус използва кораби с втора палуба над гребците на, която има стрелци.
Рус се изгражда като най-голямата държава през Средновековието, способна да мобилизира армии, които са недостижими за повечето държави от Европа. За съжаление географското и разположение я обрича на закъсняло развитие и късна технологична приемственост. Въпреки това нейната пехота в лицето на варяги успява да си извоюва достойно име на бойните полета на Балканите и Англо-саксонска Британия. Смелите войници на Киевска Рус вдъхновяват поколения, които и до днес са живи в достигналите до нас ръкописи и археологически находки.
