Пол Александър, „Човекът в железния бял дроб“, почина на 78-годишна възраст след невероятен и вдъхновяващ живот.
Александър, известен добронамерено като „Пол Полиото“, умира на 11 март 2024 г., според актуализация на страницата му в сайта GoFundMe, която събираше пари за неговото здраве.
„Толкова съм благодарен на всички, които дариха средства за брат ми“, казва Филип, брат на Александър. „Това му позволи да изживее последните си няколко години спокойно. Също така ще плати за погребението му в този труден момент. Абсолютно зашеметен съм да прочета всички коментари и да знам, че толкова много хора са били вдъхновени от Пол. Толкова съм благодарен“, добавя той.
На 27 февруари в съобщение в неговия TikTok се казва, че Александър е бил откаран в болница с COVID-19, което може да бъде изключително сериозна ситуация за хора с други здравословни усложнения. Не беше уточнено обаче дали смъртта му е причинена от инфекцията.
Смята се, че Александър е бил само един от двамата души в САЩ, които са живели в железен бял дроб – дихателно устройство, което помага на парализирани хора, преживели полиомиелит, да дишат.
Той се заразява с полиомиелит на шестгодишна възраст през лятото на 1952 г., когато епидемия обхваща родния му град Далас, Тексас. Ще минат три години, докато бъде разработена ефективна ваксина срещу полиовируса, така че инфекцията се разпространява като горски пожар. Случаите в Далас всъщност са част от най-голямата епидемия от полиомиелит в историята на САЩ, като се съобщава за близо 58 000 случая в цялата страна.
Полиомиелитът е инфекциозно заболяване, причинено от вирус, който може да се разпространява от човек на човек. В някои случаи патогенът може да атакува централната нервна система и да разруши моторните неврони, което води до парализа. Обикновено тя е временна, но около една на 200 инфекции води до необратима парализа. Александър е бил един от тези „късметлии“ и е останал неспособен да движи тялото си от врата надолу.
Макар че белите дробове на парализираните от полиомиелит все още работят добре, те могат да изпитват затруднения при дишане. За да преодолее това, Александър е поставен в „железен бял дроб“ – машина, която работи чрез прилагане на отрицателно налягане върху пациента вътре.
Александър живее през последните 70 години заедно с това устройство. Той е можел да излиза от камерата за две-три минути благодарение на самостоятелно разработена техника, наречена „жабешко дишане“, която включва гълтане на въздух през устата, и изкарването му от дробовете чрез мускулите на гърлото. Това обаче не е дългосрочно решение и той прекарва преобладаващата част от деня си в хоризонтално положение в механичната камера.
Въпреки трудностите Александър учи право в Тексаския университет и през 1984 г. издържа изпита за адвокат. Освен това прекарва пет години в писане на автобиография – „Три минути за едно куче: Животът ми в железен бял дроб“ – като пише на компютър с помощта на молив, поставен в устата му.