В най-отдалечената точка на Земята учените засякоха странен, адски силен звук

Твърди се, че т. нар. Пойнт Немо в южната част на Тихия океан е най-отдалеченото място на планетата; когато корабите преминават през него, те се намират на 2689 км от най-близката суша. А когато Международната космическа станция минава над тези кораби, най-близките хора до моряците всъщност са астронавтите, като се има предвид, че те са само на 400 километра над главите им.

Предвид изолацията и факта, че теченията там са домакин на малко риби и рибари, районът се е превърнал в гробище за стари космически кораби. Освен тях, съветската/руската космическа станция „Мир“ също среща края си на дъното на тази част от океана.

Именно тук през 1997 г. Националната агенция за океански и атмосферни изследванияна САЩ (НАОАИ) засече странен, но мощен и невероятно силен свръхнискочестотен звук посредством хидрофони, разположени в Тихия океан – един от най-силните, регистрирани някога под вода.

Всъщност той е толкова силен, че е уловен от хидрофони, разположени на разстояние 4800 км. Някои, сред които океанографът от НАОАИ Крис Фокс, предполагат, че може да е причинен от някакво животно.

„Има много неща, които издават звуци там долу“, казва Фокс пред CNN. „Китове, делфини и риби, тътенът на самата Земята.“

Нито едно известно ни животно не е способно да издаде такъв звук, което доведе до някои предположения, че това може да е гигантски калмар или друго потайно морско чудовище. По онова време обаче Фокс предложи и теория, която по-късно се оказа действителното обяснение.

„Мисля, че може да е свързано с трошенето на ледниците“, добави Фокс. „Винаги идва от юг. Подозираме, че става въпрос за лед от крайбрежието на Антарктида“.

НАОАИ и преди е засичала подобни звуци и дори ги е ползвала, за да проследи айсберга А53а по време на разпадането му.

„Широкоспектърните звуци, записани през лятото на 1997 г., съответстват на ледените трусове, генерирани от големи айсберги, когато те се пукат, чупят и рушат“, обяснява Тихоокеанската лаборатория за морска околна среда.

„Подобни отчупвания често са с достатъчна амплитуда, за да бъде засечени от множество сензори на разстояние над 5000 км. Въз основа на азимута (ъгъла, по който плават спрямо центъра на земята) айсбергът, генерирал гигантските тътени, най-вероятно се е намирал между пролива Брансфийлд и море Рос или вероятно на нос Адаре – добре познат източник на криогенни сигнали.“

Поне нашето гробище за космически кораби не е и свърталище на някое неизвестно гигантско чудовище.