Дама Пика: Защо виждаме призраци в огледалото
Един от най-сигурните начини да докажеш смелостта си на останалите деца навремето беше да влезеш в слабо осветена стая (обикновено банята), да погледнеш в огледалото и да повториш думите „Дама Пика“ определен брой пъти (обикновено три, макар че в някои версии се казва 13). Според легендата в огледалото внезапно ще се появи жена-призрак. По света съществуват различни варианти на тази игра; в един от тях мистериозната жена от огледалото се казва Мери Уърт или Кати, в други тя е Кървавата Мери, а в трети се появява самият дявол.
Разбира се, в действителност не се появяват нито призраци, нито демони – но това не пречи човек да избяга от банята с викове, убедени, че е видял кой знае какво. Дори и като възрастни, съзнанието ни понякога си прави шеги с нас.
Игнац Пол Витал Трокслер
За това обаче има напълно логично обяснение. Колкото по-дълго се взирате в огледалото, толкова по-вероятно е да започнете да виждате неща, които не са там – дори ако не сте били предупредени, че ще се появи нещо ужасяващо. Това отчасти се дължи на явление, наречено ефект на Трокслер. Когато се взирате в един и същ обект за продължителен период от време, настъпва момент, в който мозъкът ви се адаптира или свиква с непроменящите се стимули. В резултат на това невроните ни постепенно започват да анулират информацията и така изображението често започва да изглежда размазано, избледняло или изкривено.
По същия начин, ако се вгледате в собствените си очи пред огледало, цялото ви лице ще започне да изглежда странно, ако се гледате достатъчно дълго. Можете сами да изпробвате тази оптична илюзия – без да е необходимо огледало.
Вгледайте се в знака плюс в центъра на изображението по-долу за 7-8 секунди:
Цветните петна започнаха ли да избледняват? Това е само един от многото начини, по които мозъкът ви може да ви измами и да изкриви зрението ви.
Всъщност обаче това е важен механизъм. Както пише Live Science: „Ако не можехте да игнорирате постоянното бръмчене на компютъра, постоянната ви собствена телесна миризма или стърчащия пред лицето ви нос, никога нямаше да можете да се съсредоточите върху важните неща.“
Една наскоро описаната илюзия добавя към обяснението на явлението. През 2010 г. италианският психолог Джовани Капуто провежда експеримент, в който хората са помолени да влязат в слабо осветена стая и да гледат отражението си в огледалото в продължение на 10 минути. След това те били помолени да съобщят какво са видели през това време. От 50-те участници в теста 66% съобщават, че виждат „огромни деформации“ на лицето си, а 48% виждат и „фантастични и чудовищни същества“. Други твърдят, че виждат лицето на родител (някои от които били починали), лицето на животно или лицето на стара жена или дете.
Хората като цяло имат забележителната способност да виждат лица в предмети от ежедневието, така че е логично приглушеното осветление и зрителните трикове да помагат в тази посока. Освен това, когато изображението е изкривено, мозъкът черпи от предишен опит и очаквания, за да запълни празнините. Оттук и починалите роднини.
Интересно е, че същият ефект „може да се получи и когато двама души се гледат очи в очи“, казва Капуто. Всъщност това „междусубектно гледане“ води до още по-голям брой „странни лица“, според друг експеримент, проведен от Капуто през 2013 г.
Така че изключихме наличието на чудовища, но какво да кажем за самата произходът на тази конкретна игра. Изглежда, че тя е свързана с „Кървавата“ Мария I, която е била кралица на Англия през XVI в., но фолклористите не са много убедени в това.
Фактът, че фигурата носи множество имена говори, че вдъхновението не е от реална личност. Психоаналитиците подозират, че играта може да е свързана с младите момичета и настъпването на менструацията. Други отбелязват по-ранни аналози, включително стихотворение на Робърт Бърнс, в което той обяснява, че ако „вземеш свещ и отидеш сам до огледалото; изядеш ябълка пред него; а някои традиции казват, че трябва да си решеш косата през цялото време“, ще видиш през рамо лицето на човека, за когото ще се ожениш. Но доколкото ни е известно, никой никога не се е появявал в действителност в огледалото, за да потвърди за какво – или за кого – става дума.
