Съвременна Русия е осъдила повече хора, отколкото режимът на Хрушчов и Брежнев
Русия е страна, която все по-често се описва като последният бастион на православните ценности, семейството и политика, ориентирана към обикновения човек. Най-вероятно и точно това ще откриете в различни медии, обявили се срещу европейските ценности, представяни като ЛГБХТ пропаганда и други велики страхове като „Норвежците ще ни откраднат децата.“. През последните години стана много по-ясно, че Русия не е точно този рай, за който всички мечтаят.
Преди да започнем да размахваме пръсти и да се делим на русофили и русофоби, нека обърнем внимание на статистиката и на фактите. Русия води война с Украйна – факт. Най-страшният кошмар на всеки европеец се сбъдна – факт. В нито един момент, Европа не е била толкова засегната, както икономически, така и идеологически – факт.
Едва ли някой дори си е представял, че именно на Стария континент ще станем свидетели на подобен абсурд. Въпреки сериозното обществено разграничение и изтъкването на минуси между изтока и запада – тази битка никога няма да спре – трябва да направим едно уточнение – русофобите в България не мразят обикновения руснак, а управлението, в което живее. Спомняте си добрата стара сентенция, повтаряна с години „Обичам родината, мразя държавата.“.
Ако сте възпитаници на пацифизма, то най-вероятно ще стоите в недоумение защо за различни интереси трябва да се плаща с човешки животи, които нямат цена и няма да се заменят. Руснаците са критикувани много често за своето бездействие и факта, че не се изправят срещу управляващите, но точно тук има една голяма подробност.
Ако обърнем внимание на статистиката, последният мандат на Владимир Путин официално успява да изпревари и най-жестоките фигури в СССР по отношение на репресии. През последните 6 години, Владимир Путин и неговите закони, са успели да вкарат в затвор близо 116 хиляди души. Руските опозиционни медии като Проект, показват много страховита статистика, в която руският президент официално се нарежда като зло, преминало границите и на най-мракобесните фигури в Съветския съюз.
Благодарение на един стар закон от 1926 г. в СССР, всеки руснак попада директно под ударите на закона, ако разпространява анти-съветска пропаганда и агитация. По-късно този закон става известен като параграф 58, а след това през далечната 1991 г. става ясно, че всеки един съден по същия закон, реално е жертва на политически репресии и трябва да бъде освободен.
Този закон търпи невероятни подобрения в полза на управляващите, а както вече беше ясно, почти всеки може да бъде осъден по него, а в допълнение да се добавят и други присъди като хулиганство, вандализъм и други. Най-честото описание за провинен е „екстремист“, което обаче не е точно формулирано като понятие в закона.
За най-дребните провинения в периода от 2018-2023 г. са заведени близо 4667 дела и около 5613 души са били осъдени. Статистиката показва, че от тези хора само 1% е успял да се размине с присъда. Броят на осъдени за същия период по време на управлението на Хрушчов е много по-нисък.
Хрушчов съди 4883 души, Брежнев – 1057.
По законът за шпионаж, работа с чужди агенти и организации, разкриването на държавна тайна, участие в саботаж на обществото и много други – изберете си причина за стартиране на дело и най-вероятно присъства като инструмент в правораздаващата система на Руската федерация.
Логично е, че метаморфозата на руското право е критична в началото на 2022 г. Използвайки точно тези видове закони, повече от 10 хиляди дела са заведени – точната цифра е 10 187 – и близо 11 442 души са били осъдени.
Цифрите показват, че новият режим изпреварва значително най-мрачните години на СССР – тези от 20-те години и тези от началото на 50-те години от миналия век. Поведението на властта по времето на Хрушчов, Брежнев и Путин не се различават особено, но спокойно могат да се състезават. Случаите на „анти-съветска“ дейност са само малка част от инструментите на Сталин за контрол. По онова време е било ясно, че жертвата ще бъде мислещият човек, който имал „подозрителни“ контакти с чужденци.
Впрочем, както говорихме в епизода „Неудобната истина: Жертвите на комунизма“, някои от осъдените са били изпращани в лагери като този в Ловеч, защото са говорили с френски футболисти, когато са пристигали да играят в Народна Република България. Като допълнение на възможностите за повдигане на присъда, откриваме и други възможни причини, включително политически вредни манифестации, говорене срещу режима, политически вицове и много други.
Архивите на КГБ ясно подчертават, че за периода от 1967 до 1974 г. повече от 120 хиляди души са били обект на следене и репресии.
Днешна Русия не се различава особено, както в СССР, има прогонване от университети, уволнение, изтласкване в страни и забрана за напускане. Тъй като не се води особено добра модерна статистика от ФСБ, шансовете да се изчисли точен брой осъдени и репресирани.
За периода от 2018 до 2023 г. в Русия са заведени повече от 105 хиляди дела, където поне има статистика и по-тъжното е, че почти всички завършват с глоба, арест или общественополезен труд. Общият брой на заведени дела по административни и криминални нарушения е приблизително 116 хиляди души.
Най-щастливото време за обикновения руснак е било през 2018 г. със завеждането на 8 372 административни дела. Най-суровият момент е през 2022 г. със завеждането на 33 017 такива. Именно това е периодът, когато съдът работи с особена скорост, след като публично започва да се изразява недоволство срещу държавния апарат.
Ако си мислите, че това е малко, то не трябва да забравяме, че за 6 години, съдебната система на Русия се занимава с общо 600 хиляди дела. В тази главозамайваща цифра трябва да се обърне внимание и на 159 хиляди души, които са били съдени и глобени за разпространение на фалшива информация относно пандемията. Най-странното е, че съдът продължава да издава присъди и след вдигането на мерките в Русия. Нека си представим съда в България, ако използваше същите закони.
За периода от 2018 до 2024 г. близо 45 хиляди души преминават през съда. Използването на забранени думи като „война“, практически не са отразени в руския съд, тъй като нито един журналист или представител на човешките права, няма достъп до тези процеси. Освен присъствието на войната в Украйна като причина за явяване в съда, много малък брой хора отиват за ислямофобски слогани в интернет, както и за еврейски или кавказки такива. Един човек се озовава в съда, защото нарича Путин – евреин, което очевидно е екстремизъм за съда.
През последните няколко години се ражда и още един параграф, който не гледа с добро око на хората, които оправдават тероризма. Реално той се ражда през 2006 г. с ратификация от Европейската конвенция за предотвратяване на тероризма. Законът трябва да бъде стандартизиран, но след 15 години е напълно свободен от европейските норми, тъй като Русия е изгонена от същия съвет. И така от 2018 до 2023 г. са осъдени 1560 души точно по тази точка.
Стягането на мерките се случва на 31 ноември 2018 г. с помощта на Михаил Жлобитски. Въпросният 17-годишен младеж пише в чат канал на Телеграм, че ФСБ фабрикува случаи и тормози хората. Михаил влиза в местната централа на ФСБ и детонира самоделно взривно устройство, което го убива на място. Покрай този случай, журналистката Светлана Прокопиева също е осъдена, след като използва фразата „ФСБ е отрязано“. Мнението на съда е, че тя е възпявала делото на Михаил. Прокопиева е глобена за сумата от половин милион рубли. Тя няма да е последната, която ще страда, защото ФСБ следи всички социални мрежи и споменаването на екстремиста е гаранция за завеждане на съдебно дело.
Покрай войната в Украйна са заведени дела на 4373 души за изоставяне на поста и само 449 души са били осъдени за неизпълнение на дълга си. Един такъв пример е войникът Роман Егоров, който през 2023 г. бяга четири пъти от своята позиция, а след това нарушава правилника и говори с жена си по телефона. Егоров поискал да отиде отново на фронта, ала този път получава присъда от 6 до 7 години.
Друга любопитна точка, която може да изпрати руснак в затвора е:
Насилие срещу полицейски служител, както и обида на длъжностно лице.
За 2018 г. са заведени 11 343 дела за обида и 7005 дела за нападение. През 2021 г. и двете провинения почти се изравняват – 8033 обидени и 7843 обвинения за насилие. През 2022 г. има обрат, тъй като насилието се повишава до 8586 дела, а обидените намаляват до 5908 души. Новият тренд не може да се проследи към настоящия момент.
Най-много нападнати униформени в Руската федерация, могат да бъдат открити в Чукотка, там определено не одобряват властта. Заведени дела за неподчинение на властта са средно между 70 и 90 хиляди души. Средно по 85 хиляди души са осъдени. В тези дела попадат и присъди като дребно хулиганство, които се заплащат средно с между 500 и 1000 рубли. Алтай се оказва рекордьор за неподчинение, след като там са заведени около 25 хиляди дела.
Що се отнася до протестите и наказанията за тях, Москва се оказва единственото място, където такива не се провеждат. През 2021 г. се реализират 51 протеста, от които само 1 е в Москва. Някои от интересните протести са:
Срещу Газпром и липсата на заплати за конструкции в регион Амур
За провеждане на протести в интернет
Протест на затворниците в Дагестан ИР-7
Подкрепа на Алексей Навални
Подобна статистика трябва ясно да подсказва и колко точно е свободно словото, както и какви са инструментите срещу него. Направената статистика ясно показва, че такова няма и не може да има, докато правораздаващата система работи за Кремъл, а не за обикновения руснак, с което е още по-лесно да се направят и изводите.
