Съветският генерал, който обърна гръб на Сталин

| от |

Андрей Андреевич Власов е особено интересна личност, която със сигурност няма да получи много внимание в руските учебници по история. Съветският генерал на Червената армия решава да промени своята посока в хода на войната и да застане на страната на Германия. Нека обаче обърнем внимание на цялата история и човекът, който наистина успя да разлае кучетата.

Власов е роден в Ломакино, Руската империя. Студент е в православната семинария и отказва расото, когато идва болшевишката революция. Известно време се опитва да учи земеделие, но и това е за кратко, тъй като през 1919 г. се включва в редиците на Червената армия и взима участие в Украйна, Кавказ и Крим по време на Гражданската война. Власов има гениална идея – преоблича се като офицер на Червената армия и започва да командва, а по-късно ще се издигне с изключителна скорост нагоре в ранговете.

През 1930 г. Власов е вече част от комунистическата партия и заминава в Китай, където работи като военен съветник. От февруари до май 1939 г. е съветник на губернатор в китайска провинция. Продължавайки своя ход напред, Андрей Андреевич стига до поста генерал през 1942 г. и именно тогава Германия започва своето много сериозно настъпление.

Власов получава командването на 4-та механизирана бригада. Неговите сили успяват да избегнат немския чувал близо до Киев и след това се отправят и подготвят за защитата на Москва. Неговата 20-та армия успява да контра-атакува и да взее някои особено важни точки в околностите на Москва, а негова снимка остава в историята, където е описван като един от защитниците на Москва. Най-голямото нещастие за руския генерал идва, когато е изпратен за пробиване на обръча около Ленинград.

По негово нареждане, армията му трябва да пробие фронта на Ленинград на 7 януари 1942 г., докато останалите сили трябва да се възползват от откритата възможност и да направят контра-атака. Проблемът е, че когато силите на Власов успяват да пробият, останалите не действат и генералът остава затворен. Прави няколко опита да получи разрешение за оттегляне, но всеки път командването отхвърля молбата му. През май 1942 г. получава заповед да се оттегли, но тъй като вече няма с кого да се сражава, няма муниции и хора, Власов осъзнава, че шансовете му за оттегляне ще бъдат нищожни.

Успява да се преоблече в немски дрехи и да се скрие в продължение на 10 дена, докато един местен фермер не го издава. Власов е задържан и след 10-на дена в затвора, получава предложение от германците да помогне за свалянето на Сталин и неговия болшевишки режим.

Генералът и лейтенант-полковник Владимир Боярски ще напишат първа позивна в призоваването на руските войници да се изправят срещу Сталин, вместо да се хвърлят в безумната му война.

Историята показва, че близо 180 съветски генерала и офицери се включват в битката на Власов. Оказва се, че мнозина от тях са били тормозени от НКВД и просто не са виждали смисъл да се борят в името на един диктатор.

Генералът никога не успява да създаде освободителна армия, макар и немската пропаганда да работи именно в тази посока. Редица руски пленници и доброволци се зачисляват в полка на Власов, но никога не са били командвани директно от него.

В хода на войната е ясно, че генералът няма много сериозна позиция за действие и не може да намери решение на проблемите си. Единствената битка, която води срещу Червената армия е на 11 февруари 1945 г. близо до река Одер. Неговите сили са разбити и се оттеглят към Прага, където все още Германия контролира Бохемия.

На 6 май 1945 г. генерал Сергей Буняченко ще иска разрешение да помогне на чешките партизани в Пражкото възстание и да помогне. И до днес не е ясно какви са мотивите. Едни историци твърдят, че немците са се подигравали с руските доброволци, докато други посочват, че генералът е искал все пак да спечели някакви позитиви, преди да се предаде на американците – това била по-сериозната му мечта.

В края на войната, неговите сили няколко пъти се опитват да избягат от войната, но нямат особени успехи. Власов е заловен от 25-та Танкова Бригада на Червената армия, опитите му да се предаде на американците не са успешни. Историята разказва, че Власов е изваден от колата си, а след това е каче на танк и закаран в комадването на 13-та армия. На 30 юли 1946 г. генералът и още 30 души са осъдени на смърт за държавна измяна. На 1 август 1946 г. генералът е обесен, според официалните архиви, това е последната смъртна присъда, която е изпълнена чрез обесване в СССР. Всички останали се случват чрез разстрел.

По мнението на историци, работещи върху историята на Андрей Власов през 2001 г., генералът е бил преследван и тормозен редовно от режима на Сталин, преди да сложи край на цялото фиаско и да приеме партньорството на германците. Фактът, че е оставен да се оправя сам, при това в една много вражеска обстановка, не му оставя друг избор, освен посочения.

Тъй като той самият не се е сражавал срещу СССР и не е водил войници срещу Червената армия, единствената причина за обесване, е разпространяването на анти-правителствена пропаганда, която се наказва със смърт. Това е било единственото обвинение на Андрей Власов, но въпреки това, през следващите десетилетия не присъства изобщо в историята на СССР и не е признат като герой на Червената армия, дори „защитник на Москва“ не е споменато в неговата биография.

 
 
Коментарите са изключени за Съветският генерал, който обърна гръб на Сталин

Повече информация Виж всички