Алан Полок вдига Кралските ВВС на крак, след зрелищни каскади с изтребител в Лондон

След Втората Световна война, Великобритания започва да създава далеч по-силна и могъща авиация, която спокойно да се разправи с друг потенциален противник, особено като Германия. За мнозина точно периода след ВСВ е нещо като златния час за авиацията и все повече британски пилоти демонстрират умения и печелят награди на различни учения.

Всичко това звучи много добре, но през далечната 1968 г. авиацията изпитва доста сериозни проблеми. Всичката технология отива в САЩ и финансира войната във Виетнам, докато британските летци нямат толкова добри възможности да модернизират и създават по-добри бойни структури.

Положението е толкова негативно, че парламентът дори решава да не финансира един военен парад на летците, които между другото трябва да празнуват своята 50-та годишнина. Това е обидно, особено след като същите хора са помогнали за спасяването на Лондон.

За да е още по-неприятна ситуацията, парламентът насочва повечето финансиране в разработката на самонасочващи се далекобойни ракети, те очаквали, че това ще е оръжието на бъдещето, но поне до известна степен.

Стоическото търпение на повечето авиатори не може да бъде игнорирано, все пак са успели да се справят със силите на Луфтвафе, при това в много по-неизгодни позиции, но дори това не може да накара повечето инженери и авио компании да стискат зъби.

Един от не толкова търпеливите хора е лейтенант Алан Полок.

На 5-ти април се качва в своя Hawker Hunter FGA9 – един от по-слабите изтребители, зачислен във Втора ескадрила, излита от базата в Съсекс – една от ключовите за битката на Англия, която между другото е посочена за затваряне.

Полок е получил информация, че трябва да лети във формация със своите колеги, но в последния момент нарушава командите и се насочва към Лондон.

Неговата основна идея е да лети под радарите и да покаже своя протест на британското правителство. В онзи момент има само картата на Лондон, която е с туристически атракции, но все пак е успял да начертае някакъв по-разумен маршрут.

Изключва радиото си, за да не се налага да говори със своите колеги и след това се насочва към летище Дунсфолд. Там се произвежда въпросния Hawker и Полок искал да им покаже за какво точно работят. Прелита изключително ниско, за да накара повечето работници да се разтреперят от силата на свръхзвуковите двигатели. След като прави това, летецът започва своята лондонска атака. Преминава покрай река Темза, снишавайки се достатъчно ниско, че да вдигне водна вълна. След това прави три обиколки на парламента, карайки всички прозорци да треперят и постоянно се надявал да напомни на британския парламент, че все още има авиация, за която трябва да се грижи.

Най-забавното е, че докато пилотът тресе парламента, темата вътре била свързана с борбата срещу звуковото замърсяване. След като вече е подозирал, че никога повече няма да се качи в самолет, Полок решава да отдаде чест на своите колеги-летци и се насочва директно към монумента, почитащ падналите във Втората Световна война. Докато лети към него, забелязва и моста в Лондон. Решава да прелети над него, но вместо това, преценява, че може да мине точно под рамката и над колите.

До днес това е една от най-завладяващите снимки в историята на британската авиация, но няма да продължи само с това. Полок преценява, че така или иначе ще бъде уволнен, защо просто не вгорчи живота и на още няколко летища, така и така са на път.

Наближавайки базата в Тангмер, решава да изгори картата си, така че никой да не знае за планирането. Обажда се на майка си, преди да е арестуван на летището. Казва ѝ, че най-вероятно ще има някакви проблеми и скоро може да се видят.

Тук идва големият проблем, тъй като повечето летци вече са осъзнали, че не само не получават необходимите ресурси и са доста далече от своите опоненти, започват една подписка и обявяват официално своята подкрепа.

Полок е настанен в арест и след това в медицинско психиатрично отделение, а по-късно е освободен по медицински причини от армията. Пилотът дава гласност на един от най-големите проблеми в авиацията и такива наистина ще има през следващото десетилетие.

Авиаторът продължава да работи за компанията Ford, а по-късно е върнат обратно във ВВС. Празнувайки своята 100-годишнина, той признава, че е искал да върне доброто старо име на авиацията и да накара управниците да помогнат за подобряването.