Напредък в разкриването на мистериозния Синдром на Алиса в страната на чудесата

Науката вече разбира мистериозното и рядко заболяване, известно като „Синдром на Алиса в страната на чудесата“ малко по-добре благодарение на проучване, което картографира мозъчна верига, която изглежда участва в него. Изследването, което е публикувано под формата на препринт и предстои да бъде рецензирано, идентифицира мрежа, обхващаща две различни мозъчни области: една, която участва във възприемането на тялото, и една, която обработва размера и мащаба.

В „Приключенията на Алиса в Страната на чудесата“ на Луис Карол нашата едноименна героиня следва бясно бял заек в дупката му и попада в преобърнатия свят на Страната на чудесата, където се запознава с множество емблематични герои – от Чеширския котарак до Царицата на сърцата. Преди всичко това обаче се сблъсква със съмнителна бутилка течност с надпис „Изпий ме“ и без никакъв видим инстинкт за самосъхранение я изпива – в резултат на което се свива до миниатюрни размери.

Именно това събитие от книгата дава името на синдрома на Алиса в страната на чудесата; рядко явление, като според авторите на неотдавнашната препринта в медицинската литература са описани само около 170 случая.

Най-често болните хора съобщават за епизоди, в които възприемат частите на собственото си тяло, телата на другите или предметите като твърде големи или твърде малки. През последните години някои изследователи призовават дефиницията за синдрома да се разшири, за да се обхванат и други нарушения, като например тахисензията, при която хората усещат, че времето се движи по-бързо, отколкото би трябвало.

При толкова необичайни симптоми и малко на брой добре документирани случаи е трудно да се определи причината за заболяването, както обясняват авторите на препринта: „Синдромът е класифицирана по различен начин като халюцинация, илюзорно погрешно възприятие или нарушение на мултисензорната интеграция, свързано с представянето на тялото.“ Най-честият причинител е мигрената, но в някои случаи са намесени и мозъчни увреждания и тумори.

Съобщава се за мозъчни увреждания, които водят до синдрома, в различни области на мозъка. За да разберат това, авторите на изследването прилагат специална техника върху мозъчни скенери от 37 души със синдрома – всички те документирани преди това в медицинската литература.

Екипът сравнява сканиранията с данни от 1000 здрави хора и 1073 травми, свързани с 25 различни невропсихиатрични разстройства. Те откриват, че макар отделните мозъчни травми на хора със синдрома да се различават по местоположението си, над 85 % от тях са свързани с два специфични центъра: дясната екстрастриална област на тялото (част от екстрастриалния кортекс) и левия долен париетален лоб.

Дясната област е част от по-голямата зона за визуална обработка на мозъка и се активира, когато наблюдаваме тяло или негови части. В същото време левият лоб се активира, когато се опитваме да определим размера на нещо. Като съберем 2 и 2, започва да става логично, че тези два региона ще бъдат включени в разстройство, което кара частите на тялото на хората да изглеждат необичайно малки или големи.

„Този модел на свързаност е специфичен за синдрома на Алиса в страната на чудесата в сравнение с травмите, причиняващи други невропсихиатрични разстройства, и съответства на открития при пациенти със същото заболяване, но с друга етиология“, обясняват авторите в статията си.

В разговор с New Scientist невропсихологът Джоел Франк (който не е участвал пряко в проучването) посочва, че размерът на извадката е малък, но използваните методи са обещаващи. „Чрез идентифициране на корелираните области в мозъка могат да се разработят по-прецизни диагностични инструменти“, казва Франк.

Ако проучването бъде потвърдено при проверка от други учени, то открива перспективата за по-точна диагностика и може би дори за лечение на синдрома в бъдеще. Макар авторите да подчертават, че тяхното е „най-голямото досега проучване“, те приемат ограниченията на малкия размер на извадката и необходимостта от събиране на повече данни.

Но това е добра първа стъпка и както самата Алиса се оплаква в книгата, когато чака Лигавата костенурка да разкаже автобиографията си: „Не виждам как може някога да завърши, ако не започне“.