Голата статуя, която шокира викторианска Англия

| от |

Мъжете в Лондон никога няма да бъдат същите след появата на Ойген Сандоу. Наричан „бащата на бодибилдинга“, Сандоу (или Евгений Сандов) смазва конкурентите си във вдигането на тежести, прави революция в начина, по който светът гледа на личния фитнес, и е може би най-известният атлет в света в края на XIX и началото на XX век. Тялото му е сравнявано с това на гръцки бог – така че не е изненада, че е направена статуя, която да го увековечи.

Но не всички са съгласни с вида на тази статуя.

Един от феновете на Сандоу е професор Рей Ланкестър, уредник в сградата на Британския музей в Южен Кенсингтън (сега Природонаучен музей). Ланкестър иска да покаже на обществеността, че всеки може да изглежда като впечатляващите мраморни статуи в Британския музей, ако се посвети на научно изградена програма за вдигане на тежести, както прави Сандоу. Така му хрумва идеята да създаде отливка на тялото на атлета: „То представлява поразителна демонстрация на това, което може да се постигне по отношение на усъвършенстването на мускулите с прости средства“, казва той.

Рей също така смята, че такава статуя представлява „идеалния тип европейски мъж“. Отразявайки популярните по онова време евгенистични настроения, той има по-широка амбиция – да състави серия от статуи, които демонстрират „съвършен образец“ от всяка раса. Така че, когато тази на Сандоу е издигната през 1901 г. – след едномесечен труд и цена от 55 паунда (приблизително 8300 паунда или 10 500 долара днес) – тя всъщност е озаглавена Homo Europiensis.

Моментално се появяват разнопосочни мнения за творбата. Някои се оплакват, че музеят е понижил стандартите си, като е изложил образа на популярна личност, смятайки този акт за груб и непрофесионален. Други критикуват самата статуя като я наричат „чудовищна“ заради нейните недостатъци: тя е направена чрез отливки на малки части и в крайна сметка някои от тези части не си пасват идеално една към друга; някои от тях дори са изкривени по размер заради движенията на Сандоу по време на процеса на отливане. Но тези недостатъци отразяват интензивната физическа работа по създаването на статуята, по време на която моделът е трябвало да държи мускулите си напълно стегнати в продължение на 15 минути, докато гипсът се втвърди.

„Бих искал да кажа, че смятам това за най-големия подвиг на издръжливост, който някога съм извършвал“, казва самият Сандоу според статия в списание Iron Man от 1939 г. „Напрежението е ужасно. Човек се чувства така, сякаш се задушава, особено когато се прави калъпът на лицето… Разбира се, бях твърде доволен и горд да участвам. Не съжалявам за труда и времето в името на физическата култура. Въпреки това не мисля, че бих го направил отново за каквато и да е сума пари.“

За негово съжаление усилията му довеждат до това статуята да е изложена само за три месеца. Гостите на музея са шокирани, че са видели изложените на показ гениталии и задни части на известен жив човек. Ланкестър защитава статуята в името на науката и дори е поръчан смокинов лист, който да покрие предната част на Сандоу. Но това не е достатъчно и статуята е преместена в мазето на музея, където ще остане завинаги.

Завидната форма на мускулестия Ойген обаче не е напълно изгубена във времето. През 90-те години на ХХ век Арнолд Шварценегер, самият той вече известен културист, поръчва на музея да направи копие на статуята за личната му колекция. А по целия свят бодибилдъри тренират с надеждата да спечелят най-голямата награда: Сандоу – позлатена статуетка на Ойген Сандоу, която се присъжда на Мистър Олимпия. Статуята му може да е била твърде откровена за викторианските очи, но той все пак остава легенда в историята на фитнеса.

 
 
Коментарите са изключени за Голата статуя, която шокира викторианска Англия