Невероятните изобретения, създадени случайно

Не всяко велико изобретение е създадено по план – някои от тях са резултат от щастлива случайност. През ноември 2020 г. например фармацевтичната компания AstraZeneca обяви, че ваксината COVID-19, която е разработила в партньорство с Оксфордския университет, е била 90% ефективна, когато е била прилагана в схема на дозиране, която те са открили благодарение на „случайност“.

Това, разбира се, не е единственото подобно откритие в историята. От пеницилина до изкуствените подсладители – ето няколко предмета от ежедневието ни, изобретени напълно случайно.

Зърнените закуски

Двамата братя Келог – д-р Джон Харви Келог (на изображението) и по-малкият му брат (и бивш продавач на метли) Уил Кийт Келог – работят в санаториума „Батъл Крийк“ в Мичиган, където Джон е главен лекар. И двамата са строги адвентисти от седмия ден, които използват работата си, за да популяризират строгите диетични и моралистични принципи на своята религия (включително вегетарианството и въздържане от прекомерен секс и алкохол за цял живот). Те също така провеждат изследвания в областта на храненето и влиянието на диетата върху пациентите си. По време на един от тези експерименти през 1894 г., докато приготвят тесто от варена пшеница, един от тях оставя кашата да съхне твърде дълго. Така когато дошло време да се разточи, сместа се разпаднала на десетки отделни люспи. Любопитен какъв е вкусът на тези люспи, единият от братят ги изпича във фурната – и така получава първата зърнена закуска.

Тефлон

Политетрафлуоретиленът – по-известен като тефлон – е изобретен случайно в лабораторията на DuPont в Ню Джърси през 1938 г. Рой Плънкет, химик, роден в Охайо, се опитва да произведе нов хлорофлуоровъглероден хладилен агент, когато забелязва, че канистрата с тетрафлуороетилен, въпреки че изглежда празна, тежи толкова, колкото ако е пълна. След като го разрязва с трион, Плънкет установява, че газът е реагирал с желязото в обвивката на канистрата и е покрил вътрешността ѝ с полимеризиран политетрафлуороетилен – восъчно, водоотблъскващо и незалепващо вещество. От DuPont скоро виждат потенциала на откритието на Плънкет и започват масово производство. Но истинската полза от откритието се осъзнава едва през 1954 г., когато съпругата на френския инженер Марк Грегоар моли мъжа си да използва същото вещество за покриване на домакинските ѝ съдове, за да не залепва храната по тях.

Слинкито

През 1943 г. военноморският инженер Ричард Т. Джеймс работи в корабостроителница във Филаделфия, когато случайно сваля от висок рафт пружина, която се опитва да модифицира в стабилизатор за чувствително морско оборудване. За негова изненада пружината се развива и се спуска от рафта върху купчина книги, оттам върху плот, а след това и върху пода. След двегодишно разработване първата партида от 400 играчки Слинки е разпродадена само за 90 минути, когато е демонстрирана в отдела за играчки на местния магазин Gimbels през 1945 г.

Лепящи се бележки

През 1968 г. химикът от компанията 3М на име д-р Спенсър Силвър се опитва да създаде свръхздраво лепило, но вместо това случайно изобретява свръхслабо лепило, което може да се използва само за временно залепване на неща. Заради привидно ограниченото си приложение продуктът остава неизползван още пет години, докато през 1973 г. колега на име Арт Фрай (на снимката най-горе) не посещава един от семинарите на Силвър и му хрумва идеята, че нетрайното лепило може да се използва за залепване на отметки в страниците на Библията му. Отнема още няколко години, докато 3М се убеди в идеята на Фрай и Силвър и в нейната продаваемост, но в крайна сметка изобретателите измислят уникален дизайн, който работи перфектно: тънък слой от лепилото на Спенсър се нанася само по единия ръб на лист хартия. След неуспешен опит за пускане на пазара през 1977 г. под името Press ‘N Peel, лепящите се бележки гръмват на пазара под името Post-It note през 1980 г.

Захарин

През 1878 г. или 79 г. (според зависи на кой източник вярвате) Константин Фалберг, студент по химия, който учи при професор Айра Ремсен в университета „Джонс Хопкинс“ в Балтимор, Мериленд, открива една вечер, докато се храни, че храната, която взема с пръстите си, има по-сладък вкус от обикновено. Той проследява ефекта до химикал, с който е работил по-рано през деня: имид на орто-сулфобензоената киселина. Фалберг решава, че може би е на път да открие нещо важно и бързо организирал бизнес за масово производство на своя подсладител под по-произносимото име „захарин“. Въпреки че захаринът става популярен сред обществото, той става наистина повсеместен заради недостигът на захар по време на двете световни войни.

Ледената близалка

Според сведенията първaта ледена близалка е изобретен от 11-годишния Франк Еперсън през 1905 г., когато той случайно оставя съд с вода и разтворимо прахче (за сок), в който има и клечката, с която го е разбъркал, на верандата си през нощта. Така една неочаквано студена нощ по-късно се ражда ледената близалка – която Еперсън започва да продава 20 години по-късно.

Ламинираното стъкло

Ламинираното стъкло е открито случайно от френския химик Едуар Бенедиктус, когато той сваля стъклена чаша от висок рафт в лабораторията си и с изненада установява, че тя се е счупила, но не е на парчета. Асистентът му съобщава, че чашата е съдържала целулозен нитрат, вид прозрачна естествена пластмаса, която е оставила филм от вътрешната страна на стъклото. През 1909 г. той подава патент за откритието си и оттогава то се произвежда (макар и в различни форми).

Детекторът за дим

Следващия път, когато детекторът ви за дим се задейства посред нощ, благодарете на Уолтър Джагър. През 30-те години на миналия век швейцарският физик се опитва да създаде нещо, което да открива отровен газ. Но вместо да го предупреди за наличието на газ, детекторът улавя дима от цигарата му.