„Лошите момичета“: Сиримаво Бандаранайке – първата жена в света на длъжност министър-председател
От древността образът на жената се свързва с този на живота, защото именно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред жената е била поставяна в определени граници, които да я държат далеч от властта, образованието или бойното поле, което не е място за „крехки“ създания.
И повечето от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, но не всички. Историята познава не една и две жени, решили да докажат, че притежават качества наравно с мъжете, било то в овладяването на бойни техники или в откриването на сложни математически формули.
В поредица от текстове ще ви представим едни от най-интересните жени в историята. Ще се уверите, че буквално през всички векове има примери за дами, които са били истински bad ass машини.
През 2023 г. правителствата на едва 13 държави от общо 193 държави-членки на Организацията на Обединените нации (ООН) са оглавявани от жени. Девет от тези 13 държави имат за първи път в историята си жена министър-председател. Около половината от тези 13 държави се намират в Европа. Това макар и малко представителство на жените в политическото управление, реално е голямо постижение в исторически план.
Движението за правата на жените са заражда още през XIX в. с появата на суфражетките, но е нужно да минат десетилетия, за да може жените да получат право на глас и дори днес не във всички държави по света те могат да го упражняват. Ако Нова Зеландия се слави като първата държава, която предоставя на жените правото да гласуват на парламентарни избори през 1893 г., то първата държава в света, която се оглавява от жена министър-председател е Цейлон (дн. Шри Ланка), което се случва на парламентарните избори през 1960 г.
Тя не произхожда от случайно семейство. Тя е вярваща будистка, чийто роден език е синхалски. Звездите и способностите на сватовници, обвързват съдбата й с тази на един от лидерите на цейлонския политически елит. По време на политическата си кариера, тя непрестанно е атакувана от опозицията. Те отправят към нея както стандартни обвинения като корупция и злоупотреба с власт, така и сексистки нападки, като едно от честите обръщения към нейния екип е „кухненския кабинет“.
Сирима Ратвад се ражда на 17 април 1916 г. в имението на леля си в Ратнапура, Цейлон. Тя е най-голямото от седем деца в семейството на Барнс Ратват и Розалинд Махавелатене Кумарихами. Има петима братя и една сестра. Фамилията на Сирима е изключително знатна родословното дърво може да се проследи назад до Кралство Канди (1469–1815), държавата, която властва над острова преди да дойдат британците.
Дядо й, а после и баща й са политици и изпълняват длъжността „рейд махатмая“ на град Балангода – висока длъжност, която означава, че представляват общността пред британската колониална администрация. Един от чичовците й е първият положен в рицарство заради политическите си заслуги в управлението на Цейлон. Семейството е заможно, живее във вауава, колониално имение и е уважавано от съгражданите си.
Като първородно дете, Сирима получава много добро за времето си образование, следвайки етапите на католическата образователна система. Тя посещава частна детска градина, след това е изпратена в град Ратнапура в гимназия Фъргюсън и накрая посещава един от най-добрите частни пансиони в Цейлон към Манастира Света Бригита. Макар да получава католическо образование, Сирима си остава вярна на будизма. Освен много добро усвояване на предмети, благодарение на образованието си тя говори и много добре английски език.
Семейството й е изключително политически активно и затова не е изненада за никого, когато едва на 19 години, Сирима започва да се занимава със социална и благотворителна дейност. Тя става ковчежник на Лигата за социални услуги, длъжност, която заема в продължение на пет години. Като такава тя се включва в строежа на клиники в селските райони, раздава храна и лекарства на нуждаещите се и полага много усилия за подобряване на условията на живот в тези изостанали региони.
От друга страна, през тези пет години, семейството й е заето с това да й търси подходящ съпруг. Като една от най-старите аристократични фамилии в Цейлон, този съюз не може да е случаен. Въпреки че намират добри партии в лицето на свой братовчед и на сина на една от знатните фамилии на Острова, Сирима отхвърля и двете предложения.
Тогава, след поредното прорицание от страна на звездите, един сватовник предлага като кандидат Соломон Уест Риджуей Диас Бандаранайке. Той произхожда от заможно политическо семейство, завършил е Оксфорд и по това време е министър по административните въпроси. Той обаче не е добра партия, защото е от т.нар новобогаташи и родът му не произхожда от аристократична фамилия. Въпреки това двамата се срещат, харесват се и семействата им одобряват съюза.
На 2 октомври 1940 г. Сирима става г-жа Сиримаво Бандаранайке. През следващите близо 20 години тя се посвещава основно на семейството си. Двамата със Соломон имат три деца: две дъщери – Сунетра и Чандрика и един син – Анура. Най-голямата завършва Оксфорд, като баща си, по-малката – Сорбоната, а брат им – Университета в Лондон. Когато порастват Сунетра се отдава на благотворителна дейност, а Чандрика и Анура влизат в политиката по стъпките на своите предци.
Бракът между Сиримаво и Соломон се оказва успешен. Двамата са добър тандем – той се съсредоточава върху политическата си кариера, а тя се отдава на социална дейност. Соломон бързо се изкачва по политическата стълбица. Той става член на дясно-центристката Обединена Национална партия, която е една от водещите политически сили в Цейлон. Соломон влиза в Долната камара на местния сенат, след което е избран за министър на здравеопазването и местното управление.
През това време Сиримаво става секретар на най-голямата доброволческа организация на жените в страната – „Асоциация на жените в Ланка“. Отново фокус на дейността й е развитието на селските райони, подобряването на земеделието, в частност отглеждането на оризови култури и борбата с недостига на храна. С годините, фокусът на работата й се разширява и тя започва да се бори за по-големи права на жените, по-добро образование за момичетата и по-добре структурирана социална политика в страната.
Макар и не показно, Соломон често се допитва до съпругата си за някои свои политически решение. Смята се, че именно тя го подтиква да напусне Обединена Национална партия и да създаде своя – Партия „Свобода за Шри Ланка“. През 50-те години двамата активно пътуват из страната и участват в редица политически кампании. Всичко това се отплаща и през 1956 г. Соломон става четвъртият министър-председател на Цейлон. Народът го харесва и го нарича „Сребърната камбана на Азия“. За съжаление семейството щастие не трае дълго след това. На 25 септември 1959 г. Соломон е прострелян многократно от будистки монах и на следващия ден издъхва от раните си.
Покушението довежда до политически хаос в страната. Арестуват се противници, сменят се министри, организират се чести избори, които не довеждат до постоянно правителство. В този тежък момент, създадената от Соломон Партия „Свобода за Шри Ланка“ се обръща към Сиримаво да заеме мястото на съпруга си.
Тя е популярна и обичана личност и може да обедини народа. Не е ясно, дали тя става политик, за да почете паметта на съпруга си или защото се възползва от така създалата се ситуация. Вероятно по малко и от двете, тъй като тя не само произхожда от политическо семейство, но и през годините не спира да се занимава активно с обществена дейност. По време на предизборната си кампания, Сиримаво не само твърди, че ще изпълни обещанията, които съпругът й е дал към народа, но и че ще се бори за учредяването на република със свой официален език.
На 21 юли 1960 г. Сиримаво става не само министър-председател на Цейлон, но и първата жена в света, която заема този висок пост. Дори някои членове на партията да са си представяли, че лесно ще могат да направляват нейните действия Сиримаво бързо им показва, че са си правили грешни сметки. По време на своя петгодишен мандат, тя установява едно авторитарно управление и има доверие само на кабинета си, където парламентарен секретар и министър на финансите е нейния племенник – Феликс Диас Бандаранайке.
Във външно-политически план Сиримаво сближава Цейлон повече с държавите, под комунистическо управление като Русия и Китай. Същевременно тя запазва добри отношения с Великобритания и продължава успешната търговия с чай. Благодарение на умелите й действия Цейлон става една от държавите-основатели на Движение на необвързаните държави, международна организация от държави, които не са членки на военни блокове, основана от югославския президент Йосип Броз Тито. Сиримаво успява и да потуши напрежението между Индия и Китай, възникнало през 1962 г. покрай Сино-индийската война.
Ако международната политика е във възход, то вътрешната не може да се похвали със същите успехи. Сиримаво води целенасочена политика в две направления – намаляване на влиянието на британците и на общността, която говори езика Тами. Бандаранайке национализира банковото дело, търговията, застрахователните дружества и петролната индустрия в страната. На национализация са подложени и всички католически образователни институции.
През 1961 г. нейният роден синхалски език става официален в страната, което води до бунтове на общността Тами из цялата страна. Недоволство сред народа предизвикват високите данъци и все по-увеличаваща се инфлация. През 1962 г. военните правят неуспешен опит да свалят Бандаранайке от власт. Отговорът на Сиримаво към размириците е още по-строга политика. Когато през 1964 г. тя се опитва да национализира и целия печат, с което да сложи край на свободата на словото, опозицията вижда възможност да я свали от власт.
След като губи изборите през 1965 г., Сиримаво преминава в опозиция. През този етап от политическата си кариера, тя още повече задълбочава отношенията си с левите политически сили. Бандаранайке иска да се върне на власт и е много активна в следващата си предизборна кампания, която носи комунистически лозунги като прекъсване на отношенията с „империалистическите“ партньорски страни и национализация на чуждестранните банки. Тези популистки възгласи й печелят нейния втори мандат.
В периода 1970 – 1977 г. Сиримаво отново застава начело на държавата и управлява в коалиция с комунистическата партия в страната. Най-голямото постижение през този неин втори мандат е отхвърлянето на британската колониална власт и постигането на независимостта на страната. През май 1972 г. Цейлон става Република Шри Ланка. Сиримаво се бори за по-голямо представителство на жените в политиката и назначава първата жена в новосъздадения кабинет на Шри Ланка – Сива Обейесекере.
Друга положителна промяна, която внася е създаването на министерство по въпросите на жените и децата. От друга страна, през този втори мандат се засилват крайно левите мерки на кабинета. Чуждестранните банки са национализирани, както и предприятията с над 100 човека. Тази мярка привидно е насочена към чуждестранните акционери и цели намаляването на тяхното влияние, но реално задушава бизнес начинанията на самото население. Извършена е мащабна земеделска реформа, която обаче не довежда до преодоляване на проблемите с недостига на храна.
В крайна сметка Сиримаво е свалена от власт по обвинения в корупция и за това, че урежда членове на своето семейство на високи обществени постове. За пореден път нейната външна политика е по-успешна от мерките, които взима във вътрешно-политически план. Опозицията така и не успява да премахне Сиримаво от политиката. През следващите десет години тя продължава да е лидер на своята партия.
Синът й Анура работи наравно с нея в Партия на Свободата (преименуваната Партия за Свобода на Шри Ланка) и измества фокуса на членовете й в по-десния политически спектър. През 1989 г. по време на парламентарните избори, Сиримаво едва оцелява след бомбен атентат, насочен срещу нея. През този период в партията вече работи и дъщеря й – Чандрика и с времето тя измества по влияние брат си като водеща политическа фигура.
През 1994 г. именно тя става министър председател на Шри Ланка и назначава майка си за министър без портфейл. Същата година става още една политическа промяна, защото Чандрика печели президентските избори в страната и става първата жена президент на Шри Ланка.
Когато дъщеря й става президент, Сиримаво поема поста министър-председател от нея, което бележи нейния третия мандат. По това време тя е на 78 години и няма нито енергията, нито здравето да е активна както преди. Шри Ланка става президентска република, консолидирайки властта основно в ръцете на дъщеря й Чандрика, а поста министър-председател запазва основно представителни функции. Здравето на Сиримаво се влошава с всяка година. Към края на живота си тя е в инвалидна количка, страда от диабет и от раните получени по време на бомбения атентат срещу нея. На 10 октомври 2000 г. тя получава сърдечен удар и умира.
Шри Ланка обява два дни национален траур, а тленните останки на Сиримаво са положени в специално изграден мавзолей. Бандаранайке променя историята на страната си. Именно при нея британският колониализъм е отхвърлен и на негово място започва да се развива независимата държава Шри Ланка. Самата тя счита себе си за „Майка на републиката“.
След смъртта си Сиримаво е подложена на допълнителна критика – че е комунист, че не е направила достатъчно за правата на жените, че управлението й е било авторитарно и т.н. Макар да има истина във всяко твърдение, остава факта, че Бандаранайке прокарва пътя на всички жени в политиката на Шри Ланка и освен това появявайки се на световната политическата сцена показва, че и жени могат да бъдат част от големите политици.
