Играчката, която създаде коледна война в САЩ
През 1983 г. всеки родител в САЩ знае, че неговото дете има само едно желание – Cabbage Patch Kid. Това е кукла, направена от парцали, с пластмасова глава и коса, която прилича на зеле. Произведена е оригинално през 1982 г. и когато след цяла година реклами, идва Коледа, децата знаят какво да напишат в своите писма. Истината е, че през 80-те години винаги има поне един детски хит, който ще изправи на нокти родителите, тогава все още няма дигитален свят, конзоли и игри, липсват и онлайн поръчките.
Реалният варгал започва в средата на декември и приключва някъде към края на годината. С излизането на смеещия се Елмо – кукла, която може да бъде гъделичкана, някои служители в Уолмарт трябва да извикат полиция, защото клиентите се сбиват. Фърбитата излизат 2 години по-късно и започват да се продават на цени от 35 до 100 долара, като на черния пазар, цената им понякога достига и 500 долара. Битката преди Коледа е реална американска картина, точно каквато сте виждали в „Коледата невъзможна“ с Арнолд Шварцнегер. И докато всяка една играчка е имала своята история, парцалената кукла успява да стигне нови висоти – този път към бунтове.
Ноември и декември ще се окажат по-страшни и жестоки от битката за тоалетната хартия по време на ковид, при това в цял свят. Американските магазини никога не са виждали подобна битка, а родителите са готови на всичко, за да вземат въпросната играчка. Една жена кара през цели четири щата, за да открие куклата в магазин, докато други плащат много повече от посочената цена, за да зарадват децата си.
В няколко града в САЩ се стига до още по-страшно – насилие между купувачите, служителите и всеки друг, който се е появил до детския магазин. Съобщения за нападения пред магазините и хоспитализирани хора, е напълно нормално. Единственият въпрос е: какво е толкова специално на тази кукла?
Създател на въпросните е Хавиер Робъртс. Той е студент по изкуство и след като се среща с Марта Нелсън Томас на един панаир, двамата решават да променят света. Марта е създател на скулптури и предимно на кукли. Робъртс иска разрешение да започне да продава нейните произведения в Джорджия. Тя се съгласява и започва да произвежда, но в един момент спира да подпомага.
В последствие става ясно, че Робъртс създава своя собствена версия на куклата. Неговите кукли са направени ръчно от парцали, а едно от имената, което е предложено за продукта, е „Малките хора“. Продуктът става хит, когато Робъртс поставя сертификат за осиновяване. Робъртс ги кръщава, избира им рожден ден и най-важното е, че в магазините се говори, че тези кукли не се продават, а се осиновяват.
Колкото по-популярни стават, толкова повече деца започват да избират тази играчка. За да е още по-интересно, Робъртс купува цяла сграда, която превръща в осиновителен център. По негово мнение, куклите са били доставяни в центъра и не са произвеждани, а пристигат доброволно и търсят родителя, който да обещае, че ще ги обича. Служителите в импровизирания магазин носят своя лекарска униформа и посетителите могат да видят раждането на такава играчка, като има по-голяма кукла, която играе ролята на майка. Цената за осиновяване е около 125 долара или близо 1000 долара днес.
Компанията Coleco Industries лицензира въпросната играчка и скоро започва масова продукция в Европа, предлагайки същите за сумата от около 30 долара. Много от компаниите отказват да продават този продукт, тъй като смятали, че е твърде грозен, но куклите започнали бързо да печелят сърцата на децата, особено след като знаят колко личен е процесът по осиновяването. И така до 1983 г. се стига до ново и още по-сериозно постижение – продуктът се превръща в един от най-търсените. Въпреки всички опити да се задоволи индустрията, повече от 200 хиляди кукли на седмица не са достатъчни.
През ноември 1983 г. повечето магазини са заредени за коледното пазаруване. Търговците знаели, че куклата ще е хит, но никой не е подозирал колко точно ще е мащабът. В Чарлстоун повече от 5000 души ще трябва да се борят за 120 кукли. Един от служителите си спомня как масата с кукли е била обърната, хора са лазели по земята и други са се дърпали за косите, за да измъкнат играчката от чужди ръце.
Най-голямата битка е отчетена в магазин в Пенсилвания. Там 1000 души се събират, за да пазят място през нощта. Магазинът има само 240 кукли и точно тази новина създава доста проблеми. Физическата битка е неизбежна. Магазинът отваря в 9 без 10 и това не решава проблемите, хората започват да се блъскат и точно в 9 часа вече няма достатъчно кукли. Избухва хаос, преследване на клиенти с кукла и човек, който решава да се защити с бейзболна бухалка, ако някой се опита да вземе куклата му. Въпросните играчки буквално се подават във въздуха. Пристига и полиция – първоначално идват 5 полицая но се налага да викат подкрепление.
Пет души са изпратени в болница, тъй като някои са прегазени, а други отнасят по един-два юмрука. Един човек пристига със счупени ребра, докато друг остава със счупен крак на земята.
Събраните показания също са достатъчно откачени, за да се говори за дела, а и видео камерите все още са лукс за магазините. Служителите разказват, че жената със синята блуза е съборена от мъж, който се опитва да изтръгне куклата от ръцете ѝ. Същият хукнал към изхода, хвърляйки някакви пари на касата и изчезващ с бърз спринт. Докато обаче същият успее да избяга, някой друг я грабва от ръцете му ѝ също изчезва. Крайният резултат е, че никой не може да разбере какво се е случило. До Коледа идва и най-лошата новина, повече няма играчки, само пострадали.
САЩ за първи път говори за битката преди и по време на Коледа. Каква е причината за толкова силното търсене на тази играчка. Според президента на Coleco – Арнълд Грийнбър, куклата е популярна, защото е уникална. Тайната е друга, ограниченото количество изисква много сериозни действия и изкупуване на цялата продукция. Твърди се, че до края на 1984 г. куклите са донесли приходи о 2 милиарда долара. Въпреки популярността, този период не се повтаря повече, макар и куклите да остават на върха.
Приети са в Залата на Славата за играчки, след това е официален талисман на олимпийския отбор на САЩ и дори се пускат на пощенска марка. През 2008 г. американския президент и вице президент са направени на кукли. До днес няма много точно обяснение защо не са произведени повече и какво ги е направило толкова популярни, но ако сте дете от 80-те години и сте получили точно това, което сте искали на Коледа, може да бъдете много благодарни на родителите си, те са влизали в гладиаторски битки.
