Спят ли растенията

Невробиологията на растенията е все по-развиваща се научна област, която изследва начините, по които те могат да възприемат околната среда и съответно да променят морфологията и физиологията си. Това е предизвикало вече известен отзвук, тъй като има и други изследвания, които твърдят, че растенията нямат съзнание. Но какво можем да кажем за несъзнавано?

Растенията не спят по същия начин като хората, но подобно на нас те са по-малко активни през нощта. Те притежават свой собствен вид циркадни ритми, вътрешни часовници, които използват сигналите на околната среда и химичните вещества, за да различават нощта от деня, и подобно на някои животни могат да се събуждат със Слънцето.

Събуждането на растенията е наблюдавано дори от Космоса благодарение на космическия терморадиометър на НАСА ECOSTRESS – инструмент, който е залепен на Международната космическа станция (МКС). ECOSTRESS може да следи състоянието на растителността на Земята, като измерва нейната температура и проследява процеси като евапотранспирация, при които растенията ефективно „изпотяват“ излишната вода, за да се охладят.

Изображенията, заснети от Космоса през 2019 г., показват как растенията в близост до Горното езеро, САЩ, повишават активността си през цялата сутрин, докато се „събуждат“. Учените на борда на МКС установиха, че растенията, които са най-близо до брега на водата, са най-ранобудните, като показват признаци на активност по-рано от растенията, които са по-далеч.

Трите цвята представляват различните времена, уловени от ECOSTRESS, като по-тъмните нюанси показват повече активност. Изображение: НАСА

Значи, ако могат да се събуждат, можем ли да ги приспим? Това е нещо, което ботаникът Стефано Манкузо изследва в Международната лаборатория по растителна невробиология.

Любопитното наблюдение, което подхранва стремежа на Манкузо да намери доказателства за интелигентността на растенията, е как корен може да израсте около някакво препятствие по пътя му. Заснемане на движението разкрива, че растението всъщност не е трябвало да докосва препятствието, преди да започне да набелязва по-добра посока на растеж.

„Движението на растенията“ звучи странно, но е много по-често срещано, отколкото повечето хора си мислят, просто се случва с невероятно бавна скорост, което го прави скучно за гледане. „Зелената планета“ на Дейвид Атънбъро успя да демонстрира това, което повечето от нас никога не виждат, показвайки начина, по който растенията могат да се борят за слънчева светлина, понякога използвайки нещо, което хората възприемат като мръсна тактика, за да надминат конкуренцията.

Подобни наблюдения подтикват Манкузо да зададе въпроси за възможността за съзнание на растенията – нещо, което според него е трудно да се докаже или опровергае, без да има ясна дефиниция за това какво означава.

„Невероятно трудно е да се говори за съзнание, първо защото всъщност не знаем какво е съзнанието, дори в нашия случай“, казва той пред The Guardian. „Но има подход да се говори за него като за реална биологична характеристика: съзнанието е нещо, което всички имаме, освен когато спим много дълбоко или когато сме под анестезия.“

„Моят подход към изучаването му при растенията беше подобен. Започнах, като проверих дали те са чувствителни към анестетици и установих, че можете да упоите всички растения, като използвате същите анестетици, които действат при хората. Това е изключително интригуващо. Смятахме, че съзнанието е нещо, свързано с мозъка, но аз мисля, че и съзнанието, и интелигентността са по-скоро свързани с цялото тяло.“