Какво причинява гаденето и как да го спрем

Има две предположения какво предизвиква гаденето – едно, което вероятно сте чували преди, и едно, което може би не сте.

Първото, по-често срещано обяснение е, че тялото ви се обърква от конфликта между информацията от сетивата ви. „Докато се движим в пространството, множество сензори в средното ни ухо, крайниците и очите ни подават информация към центъра за равновесие в мозъка ни, за да се ориентираме“, обясняват професорът по фармакология от Университета на Нов Южен Уелс, Сидни, Рик Дей и деканът на Фармацевтичния факултет на Университета в Сидни Андрю Маклахлан. „Когато тези източници на информация са в очевиден конфликт, може да ни стане лошо.“

Тази теория по същество хвърля вината върху нашата система за равновесие. Представете си например, че вървите по нагорнище: очите ни виждат вертикалните линии на сградите около нас; мускулите ни отчитат нарастването на натиска върху краката ни и неравномерността на теглото ни, когато правим крачка; а течността в ушите ни казва, че в момента сме изправени, въпреки странния ъгъл, под който вървим.

Проблемът идва, когато един от тези сигнали се разминава с останалите. В самолета например очите и мускулите ни са убедени, че седим неподвижно, докато вътрешното ни ухо усеща, че се накланяме в небето със скорост около 900 километра в час.

„Това е и причината, поради която колкото по-малко сетивно несъответствие изпитваме в превозното средство, толкова по-малка е вероятността да ни застигне морска болест“, пише Раджасингам. „Например пътуването в автомобил по гладък, прав път ще предизвика по-малко сетивно несъответствие, отколкото пътуването по криволичещ път с много дупки.“

Разбира се, в това обяснение има малък проблем: всички ние имаме вътрешни уши и очни ябълки, но въпреки това не на всички ни става лошо. Точно тук се появява и второто обяснение: може би, твърдят някои, то е свързано с нашата стойка.

Както знае всеки, който се е опитвал да направи снимка с дълга експозиция без стабилизация, човешкото тяло постоянно се помръдва и дори неподвижната стойка изисква активиране на мускулите: „Ако отпуснете всичките си мускули, ще се свлечете на пода“, казва кинезиологът от Университета в Минесота Томас Стофреген.

Точният начин, по който извършваме всички тези малки движения, е уникален за всеки от нас – макар че следва някои общи правила. Например, „при жените тежестта се пренася в бедрата, а при мъжете – в гърдите“, казва Стофреген. „Това е голяма механична разлика.“

Ако тази теорията е вярна, тя е достатъчна, за да обясни разликата между половете, каза Стофреген. По подобен начин се обяснява и защо децата са по-податливи от възрастните на гадене в колата: „Преди пубертета телата на момчетата и момичетата не се различават толкова много“, посочи Стофреген. „А след това се.“

Защо това би довело до гадене? Отново става въпрос за несъответствие между какво очакват телата ни, и какво действително изпитват.

„Корабите са ярък пример“, казва Стофреген. Тъй като корабът се накланя насам-натам, обичайните микроподвизи на тялото ни, които би трябвало да ни държат в изправено положение, вместо това трябва да се справят с непредсказуемата среда: „Когато подът се накланя под вас, има известно движение на тялото, което не е под ваш контрол“, казва той.

Разбира се, нищо от това не обяснява защо нашите тела смятат, че точно повръщането е правилното нещо, което трябва да направят – но има едно, макар и спорно, обяснение и за този момент от гаденето.

„По-дълбоките, по-фундаментални подсъзнателни системи, които регулират телата ни, всъщност не знаят как да се справят с такива вътрешни проблеми“, пише неврологът Дийн Бърнет в книгата си „Глупавият мозък“ от 2016 г. „Всъщност, според мозъка на влечугите, има само един вероятен източник на такова сетивно объркване: отрова.“

„В природата това е единственото вероятно нещо, което може да повлияе толкова дълбоко на вътрешните ни механизми и да ги накара да се объркат толкова много“, обяснява той. „И ако мозъкът смята, че в тялото ни има отрова, има само една разумна реакция: да активираме рефлекса за повръщане незабавно.“

Как да се справим с гаденето

И така, като знаем – или поне подозираме – причината със сигурност можем да я лекуваме, нали?

Е, донякъде да. Ако приемем обяснението на Стофреген, можем да изведем потенциално средство за защита: просто се опитайте да намалите количеството неконтролирани движения, които тялото ви изпитва. Седнете в центъра на самолета, където турбуленцията и движението са най-малко; притиснете главата си към облегалката в колата; където и да се намирате, опитайте се да седите във възможно най-стабилна позиция.

Това може да е и причината, поради която някои лекарства като драмамин могат да намалят гаденето, казва Стофреген. „Всяко успокоително ще ви накара да се движите по-малко или да искате да седнете, вместо да стоите, да легнете, вместо да седите“, обясни той. „Всичко, което ще стабилизира тялото, ще помогне.“

По същия начин всяко действие, което можем да предприемем, за да намалим дисбаланса в нашата система за равновесие, може да помогне. „Колкото по-дълго трае преживяването и колкото по-голям е размерът на движението, толкова по-лоши са симптомите“, казва Раджасингам. „Например пътуване с малка лодка по време на буря за повече от 8 часа ще предизвика доста тежки симптоми – докато едночасово пътуване с влак вероятно няма да има голям ефект, дори ако релсите не са идеално равни.“

При някои лечения се взема по малко и от двете. Ако сте от хората, които се чувстват зле в колата, но не и като шофьор – което е доста често срещано преживяване, оказва се, „вероятно защото шофьорите са много по-добри в предвиждането на движението на превозното средство и движат телата си в съответствие с движението на превозното средство“, обяснява Раджасингам – тогава най-добрият вариант е по същество да си представяте, че карате колата: съсредоточете се върху хоризонта, предлага Хейн, и „правете всичко, което един шофьор би правил“.

И ако нищо не сработи, поне е хубаво да имаме предвид, че гаденето почти сигурно ще намалее; не само в дългосрочен план, с възрастта, но и в рамките на едно пътуване.

„Има тенденция симптомите да намаляват след няколко дни в морето“, уверяват Дей и Маклахлан. „Тогава медикаментите могат да бъдат намалени и дори спрени.“

„Симптомите обаче често се връщат, когато се върнете на сушата, обикновено само за ден или два“, добавят те. Природата е и майка, и мащеха…