Изследване с близнаци разкри нещо много важно за веганските диети
Често се казва, че няма бързи решения, когато става въпрос за нашето здраве. Ново проучване на Станфорд обаче показва, че това не е вярно – поне ако става дума за сърцето ни.
„Нашето проучване… показва, че всеки, който избере веганска диета, може да подобри дългосрочното си здраве в рамките на два месеца“, казва в изявление по повод новите резултати главният автор Кристофър Гарднър, професор по медицина в Центъра за изследване на превенцията в Станфорд.
„Най-голямата промяна се наблюдава през първия месец“, допълва той.
Отдавна е известно, че консумирането на по-малко месо е свързано с подобряване на здравето на сърдечносъдовата система, но доказването на причинно-следствената връзка, а не само на корелацията, винаги е било трудно. Как може да се докаже, че холестеролът на един човек е по-нисък от този на друг, защото той е веган, а не защото е от конкретен пол, по-млад е или е израснал в един град, а не в друг?
Но екипът от Станфорд разполага с безценен ресурс: Станфордския регистър на близнаците. Това е база данни на еднояйчни близнаци, които са се съгласили да участват в научни изследвания, което позволява на изследователите да наберат 22 такива двойки за проекта си. Така се нулират значителните разлики във въздействията на неща като генетика и възпитание и в общи линии се провеждат двете страни на експеримента в един човек едновременно.
„Това изследване не само предостави новаторски начин да се докаже, че веганската диета е по-здравословна от конвенционалната всеядна диета, но беше и забавление да се работи с близнаците“, казва Гарднър. „Те се обличаха еднакво, говореха еднакво и пускаха такива шеги помежду си, каквито могат да се пускат само ако прекарвате прекалено много заедно с другия човек.“
За да се гарантира, че всички участници ще се хранят здравословно и балансирано по време на изследването, през първите четири седмици е наета фирма, която им доставя закуска, обяд и вечеря всеки ден. След това участниците сами приготвят храната си, въпреки че през цялото време на разположение имат диетолог, който да ги посъветва за здравословния избор. Така в крайна сметка „21 от 22-мата вегани спазиха диетата“, казва Гарднър.
„Нашето проучване използва обобщаваща диета, която е достъпна за всеки.“
Резултатите са, меко казано, изключително добри за веганите. Кръвните тестове за нивата на инсулина и липопротеиновия холестерол с ниска плътност (LDL-C), както и претегляния, бяха проведени в три момента от изследването – в началото, след 4 седмици и в края, след 4 седмици – и след преминаването към веганство и трите показателя значително намаляха. Например оптималното ниво на LDL-C е под 100; след 8 седмици при веганите то спада до 95,5, докато на всеядните им близнаци нараства до 116,1.
Същевременно нивата на инсулина на гладно при веганите са били с около 20% по-ниски, което намалява риска от диабет, и те са отслабнали средно с 4,2 кг повече от близнаците си.
„Въз основа на тези резултати и като имаме дълголетието като цел, повечето от нас биха имали полза от преминаването към растителна диета“, казва Гарднър. „Веганството може да донесе допълнителни ползи, като например увеличаване на чревните бактерии и намаляване на загубата на теломери, което забавя стареенето на организма“, добави той.
Но макар Гарднър да иска да изтъкне предимствата на изцяло растителната диета, той е наясно, че това е малко вероятно за повечето от нас – поне в момента. Което не е толкова страшно, посочва той: в края на краищата, при диета от зеленчуци, бобови растения, плодове и пълнозърнести храни, всеядните близнаци също са отбелязали подобрения в здравето – само че не толкова драматични.
„По-важно от стриктното веганство е да включите в диетата си повече храни от растителен произход“, казва той. „За щастие, забавните експерименти с вегански мултикултурни храни като индийска масала, азиатски бъркани ястия и африкански ястия на основата на леща може да бъде чудесна първа стъпка.“
