Можем ли да се „научим“ да бъдем по-щастливи

В случай че не сте забелязали, животът не е само веселба и еднорози и дори на най-радостните хора понякога се случва да посърнат. И все пак експертите твърдят, че щастието и тъгата не се изключват взаимно и че истинското удовлетворение изисква способност за преодоляване на негативни събития и емоции.

„Щастието в живота като обща всеобхватна характеристика всъщност включва неприятните преживявания и способността ни да превръщаме трудностите и несгодите в растеж и поука, както и покрай тях да намираме съратници и да създаваме взаимоотношения“, казва д-р Емилиана Симон-Томас, научен директор на Научния център „Голямото добро“ в Калифорнийския университет в Бъркли.

„Ако мислите, че щастието означава постоянно удоволствие и развлечение и максимален материален комфорт, тогава никога няма да бъдете щастливи“, подчертава тя. „Ще бъдете на така наречената „хедонистична бягаща пътека“, което е свързано с постоянно чувство на разочарование.“

С други думи, истинското щастие зависи от много повече от хубави преживявания, а цялостното ни настроение се формира от начина, по който се ориентираме спрямо света на интелектуално и емоционално ниво. През 2014 г. Симон-Томас и колегите ѝ стартират курс, който да помогне на хората да усвоят това умение, и установяват, че субективното щастие и удовлетвореността от живота на участниците се увеличават с 5% след 10 седмици обучение.

Разбивайки съдържанието на този курс, тя обяснява, че възможностите за усвояване на нови начини на мислене и повишаване на щастието са разпределени в три основни области. „Едната категория промени е свързана с взаимоотношенията и социалната връзка; втората е свързана с прага на човека за чувстване на положителни емоции, наричам това позитивност; и накрая третата категория е устойчивостта или способността за справяне с неуспехите, трудностите, провалите и несгодите.“

Връзката е ключът

Доста добре е установено, че социалната връзка е най-важният фактор, който допринася за щастието на човека. Сред богатите изследвания, които подчертават това, е едно на Харвард за развитието на възрастните, което в продължение на 80 години проследява физическото и психическото благополучие на група хора, включително на бившия президент на САЩ Джон Кенеди.

Макар че много от първоначалните участници в него вече са починали, резултатите недвусмислено показват, че дълбоките и стойностни взаимоотношения правят хората щастливи. Други фактори, като пари, слава, власт или дори Овалният кабинет, е много по-малко вероятно да донесат трайно щастие.

Следователно работата върху способността на човека да се свързва с другите е сред най-ефективните начини за повишаване на щастието. „Има много умения, които се изискват за една връзка“, казва Саймън-Томас. „Например неща като приятелски разговор с хора, които не познавате, в ежедневието си, така че да почувствате междуличностно доверие и общочовешко отношение.“

Колкото и трудно да звучи това, едно скорошно проучване в Чикаго установи, че хората, които са били инструктирани да водят разговори с непознати по време на пътуването си до работа, постоянно са оценявали пътуването като по-приятно от тези, които са седели в мълчание.

Да се научите да разчупвате леда може да е ключът към по-радостен живот.

Позитивно мислене

Всички участници в гореспоменатото проучване са предполагали, че разговорът с непознат ще завърши със срам и неудобство. Подобен песимизъм илюстрира на така наречената „негативна предубеденост“, която оцветява нашия поглед към живота и ни кара вечно да гледаме от не толкова светлата страна.

Ясно е, че наличието на такъв вграден механизъм е сериозна пречка за намирането на щастие, въпреки че от еволюционна гледна точка е напълно логичен – в края на краищата, за да оцелеете в дивото, обикновено трябва да сте по-внимателни към опасността, отколкото към красотата, така че мозъкът ни се е развил така да се фокусира върху негативното, а не върху позитивното.

За щастие този ни орган е пластичен, което означава, че е възможно да се създадат нови невронни пътища и да се променят обичайните ни начини на мислене. „Колкото повече се упражняваме да се фокусираме върху един вид идея, толкова по-значима става тази идея на рутинна основа“, казва Саймън-Томас. „Така че ще мислим за положителни неща по-лесно, ако практикуваме да мислим за положителни неща по-често.“

Например научаването да се наслаждаваме на по-вълшебните моменти в живота и култивирането на благодарност – и двете от които могат да бъдат постигнати чрез водене на дневник на всички неща, за които сме благодарни – могат да ни помогнат да развием по-радостно състояние на ума и да увеличим потенциала си за положителни емоции.

Устойчивост

Трябва да се прави важна разлика между позитивното мислене и заравянето на главата в пясъка. Понякога животът наистина е малко гаден и в такива случаи е много по-здравословно да си го признаем и да изпитаме тези неприятни емоции, отколкото да се опитваме да се държим смело – нещо, което Саймън-Томас нарича „токсичен оптимизъм„.

„Като експерт по щастието никога не бих ви посъветвала да прикривате истинската вреда с някакви обвивки и опаковки на позитивност“, казва тя. „Оптимизмът трябва да се основава на реална полза, а не да бъде стратегия за избягване на реалността.“

Вместо просто да потискаме тъгата, трябва да се научим как да се отнасяме към травмите, несгодите и разочарованията по начини, които са адаптивни и конструктивни. За това могат да помогнат многобройни умения и практики, някои от които са доста прости – например, разпознаването на емоциите ни в реално време, за да можем по-добре да се свържем с тях и да ги разберем.

„Ако можем да кажем: „това, което чувствам в момента, е тъга“, тогава веднага можем да осъзнаем: „преживях загуба и тази загуба е важна за мен и има значение“, казва Симон-Томас.

Доказано е, че култивирането на благодарност за нещата, които ценим, също помага за смекчаване на последиците от негативните преживявания. „Има няколко проучвания, които сочат ползите от благодарността и по-малката вероятност да развием посттравматичен стрес след потенциално травматично събитие“, обяснява тя.

„Има нещо в благодарността, което ви оставя с впечатлението, че има и добро в живота ви. А това прави хората по-способни да се справят с трудните преживявания.“

И така, колко по-щастливи можем да бъдем?

Макар че работата върху социалните връзки, позитивността и устойчивостта може да ни помогне да станем по-щастливи, цялостното ни настроение отчасти се определя и от генетични фактори, които не могат да бъдат променени. Например, едно проучване установи, че един-единствен генетичен вариант контролира начина, по който емоционалните центрове на мозъка реагират на положителни стимули, което кара авторите да заключат, че наследствените фактори могат да отговарят за до 2/3 от способността ни да изпитваме щастие.

Не е ясно също така колко точно подобрение може да се постигне чрез едно такова обучение за щастие. Неотдавнашен преглед установи, че по-голямата част от проучванията на стратегиите за щастие нямат научна строгост, което означава, че макар да има очевидна стойност в развиването на тези умения, са необходими по-добри данни, за да се проследи правилно тяхното въздействие.