„Пукнатините в руското управление ще изкарат хората на улиците“ – Евгения Кара-Мурза

Когато Борис Немцов е застрелян близо до Кремъл в Москва, много от неговите близки и приятели ще продължат делото му и ще се опитат да бъдат опозиция на руската диктатура. Руската федерация никога не е била раят, който се представя, следвайки старите реклами от социалистическо време, всички осъзнават, че единственият страдаш е обикновеният руснак, който цял живот трябва да се бори с корупция, несигурно бъдеще и редица други гениални идеи, родени в уродливата „демокрация“, доставена с любезното съдействие на някогашните наследници на КГБ.

Борис Немцов

Сред въпросните борци за свобода и промяна е и Владимир Кара-Мурза. Той е близък до Немцов, но дори той не е подозирал, че истинският опонент на Путин ще бъде толкова безсрамно елиминиран. Кара-Мурза винаги се е опитвал да говори за справедливост и да бъде опозицията, която Немцов завещава, но когато войната в Украйна избухва, той е задържан за нарушаване на военна цензура, държавна измяна и редица други дребни обвинения.

2022 г. е прекарана в затвора, докато се изчаква решението на съда, присъдата не е изненадваща – 25 години в затвор, а началото на присъдата е през април 2023 г. През септември е преместен в затвор с максимална сигурност, това най-вероятно е подарък за рождения му ден. Седмици наред е почти невъзможно да бъде открит от адвокатите си, властите отказват да дават информация.

Открит е в град Омск, настанен е в карцера и няма право да излиза от там. Кара-Мурза не се смята за мъченик, а за човек, който иска нещо по-добро за държавата си. Неговата съпруга – Евгения, продължава неговата борба, докато е в изгнание в чужбина и показва някои от основните и наболели проблеми в Русия. Според нея, властите са побързали да преместят Владимир Кара-Мурза по-бързо, защото не са искали да получи писма за рождения си ден.

Владимир Кара-Мурза

Пречупването на един човек с откъсването от света, който познава, е стара практика в Руската федерация. Липсата на информация относно трансферите е и най-големият страх за политическия затворник. Никой не може да бъде категоричен през колко центъра ще мине един затворник. Магнитски преминава от един център в друг, докато накрая не е екзекутиран без съд и присъда. Руското законодателство не е задължено да дава информация за локацията на задържания. Един човек може да изчезне безследно и никой да не разбере какво се е случило с него, понякога това може да стане и за цялата присъда.

Кара-Мурза е настанен директно в карцера, като надзирателите са изпразнили всички останали килии предварително. Тоталната изолация е една от най-жестоките му присъди. По конституция, един човек може да бъде съден само за четвърт век със строга присъда, но често има практика да се злоупотребява дори с конституцията. През следващите години ще живее в килия с размери от 3 метра на половин метър с легло, заварено за стената и ученически стол, това са всичките му налични мебели.

Няма право на телефонни обаждания, няма право на посещения. Има право да се види с адвоката си по веднъж на седмица или веднъж на две седмици. Само и единствено адвокатът има право да разбере дали той е жив или не. Владимир има право да пише и чете за час и половина на ден, а след това всичко се отнема. Ако получи писма, получава ги за 90 минути и има точно толкова време да отговори. Затворническата система е безмилостна, тъй като му остава около 13.5 часа, които да се прекарат в една празна килия.

Лишен е от комуникация с другите затворници. Сибирският затвор е неутрализирал всички контакти, за да не му се налага да заразява и останалите затворници. По думите на адвоката му, Владимир е бил наказван почти всеки ден, понякога не си е сложил възглавницата правилно, друг път не е станал от леглото на време. Единствената успешна борба е, че вече имал право да има по две книги в килията си – максимумът преди това е бил само една книга.

Заразяването на затворниците е нещо, което Владимир е направил в Москва. След като е задържан в килия с други дребни престъпници, мнозина гледали телевизия и наблюдавали пропагандните новини. След няколко седмици, всички в килията обсъждали политиката, по-късно се интересували от историята на Владимир Буковски, четат неговите мемоари, обсъждат войната в Украйна и репресиите на Русия.

Властите разбират това и местят Владимир в друга килия, но там ситуацията се повтаря, а на финала се налага да го закарат в единична килия. Иронично е, че руската система, която успява да докара няколко нервни срива, да доведе до два опита за неуспешно убийство, сега се страхува от един човек. Евгения се страхува само от факта, че Владимир трябва да прави специални физически упражнения, за да не изгуби сетивност в крайниците си, трябва да е на чист въздух и да се движи, но това право е отказано в затвора. Наказателната килия – карцерът е локация, в която стоят всички опасни политически затворници.

Така Алексей Горинов получава белодробни проблеми, така се унищожава и здравето на Навални, по същият начин и много други затворници съкращават живота си. Евгения не спира да мисли за алтернативен живот в една по-различна Русия. Тъй като все още чака своя съпруг да се върне от затвора, както и някаква помощ от Великобритания, Владимир разполага с британски паспорт, тя вижда само една правилна посока – повече хора да се опълчат на режима и да търсят опити за премахването му.

С унищожаването на единствената опозиция, която Путин някога е имал, Русия никога няма да направи своята следваща стъпка напред. Ако няма опозиция и няма никакво действие, то короната остава във Владимир Путин, а след него може да дойде дори нещо по-лошо от него. Евгения работи с онези хора, които отказват да отидат на фронта и не желаят да имат кървавите ръце на Кремъл, те са принудени да бягат, особено след като не са удобни.

Познавайки до болка реалността в Русия, тя вижда и ясно как Путин създава една различна картина и се описва като съвършен герой и всички го подкрепят. Липсата на протести, обвинението, което мнозина отправят към Русия, е обяснено елементарно – в тоталитарните режими не се случват такива, а когато се случат, завършват с кръв. Подобен беше случая в Беларус и след последното проливане на кръв, никой дори не си мисли за по-добър живот.

Ако сте останали с усещането, че историята се повтаря отново и отново, то не сте единствени. Мнението на Евгения е, че някога войната в Афганистан е помогнала за падането на СССР и сега ще е войната в Украйна, която ще доведе до абсолютния край на Путинска Русия. Странно е, че мнозина виждат победата на Украйна като единственото спасение, тук говорим за руснаци, а не за украинци. Още повече са хората, които очакват да видят военен трибунал и наказания за причиненото страдание.

Общественото мнение на руснаци зад граница е, че мнозина биха искали да видят и наказани онези, които са изпратили мъжете им на сигурна смърт. Проблемът, който Евгения вижда е, че дори и след свалянето на Путин, населението трябва да получи своето лечение, никой не очаква, че това е нормална страна, особено след като две десетилетия е поставена на изпитания, откраднати избори и постоянна пропаганда.

За мислещият руснак е ясно, че тази война клати трона на въздесъщият император, особено след като стартираната война не може да завърши толкова лесно. За голяма изненада се оказва, че ако войната свърши, Путин ще има нужда от няколко години да се прегрупира и да нападне друга страна, използвайки същите методи. Никой не харесва идеята, че Украйна трябва да преговаря с насилника, за да може да му даде по-добра възможност за нападение. Съгласието ще подсили позициите и скоро след това ще стане ясно, че ще има нова война, а това ще е само въпрос на време.