Носталгията по родната планета – болестта на всеки космонавт
Кое е първото място, което бихте искали да посетите, ако се намирате в Амстердам? Със сигурност ще искате да обърнете внимание на популярните кафенета и кексчета, по-смелите биха обърнали внимание и на червените фенери, малцина биха искали да влязат и в скривалището на Ане Франк, където се ражда един особен исторически труд, описан в нейния дневник. Нидерландия или Холандия, подозираме, че жителите там не биха били толкова критични към идеята, най-вероятно и туристите се интересуват повече от възможностите, които се предлагат в тази страна и от туристическите обекти.
Една локация, която със сигурност може да ви впечатли и би оправдала инвестираното време, е именно Columbus Earth Center. Ако сте почитатели на космическите одисеи, ако някога сте искали да разберете и какво виждат истинските космонавти през своето малко прозорче в открития космос, определено трябва да го посетите. Най-вероятно малцина са имали представа какво ги очаква. Орбитата на нашата планета е почти 960 км/ч, всеки час, всеки ден и за цяла година.
Опитайте се да добавите и още едно число – 107 000 км/ч за обиколка около Слънцето ще ни покаже, че едва ли ще можем скоро да летим свободно с такава скорост. Да, човечеството прави такива опити, но не можем да бъдем сигурни, че ще доживеем тази революция. Една интересна атракция е, че този музей разкрива планетата ни по един различен начин, позволява ни да я погледнем отстрани, да влезем в международна космическа станция, намираща се на около 600 километра над орбитата, да изпитаме малко панически страх и дори да разберем, че обиколката в орбитата ѝ изобщо не е това, което години наред се опитва да ни покаже Холивуд.
Карл Сейган много пъти е говорил за малката синя точка, която ние наричаме дом, вдъхновението идва от първата снимка на планетата, направена на борда на Voyager 1. От днешна гледна точка е сигурно, че сме забравили мъдрите думи на един човек с особен поглед към науката, затова оставяме и тази препратка в следващите редове.
Морският биолог Уолъс Никълс често смята, че хората имат „син мозък“. По някаква мистична причина, водата винаги е привличала хората, сякаш се връщаме обратно към корените на живот, когато от водата излиза първото същество, поставящо стъпките на бозайниците. Водата има своя чар, често е източник на живот и винаги успокоява съзнанието. Тя винаги е съвършена и казва истината, без значение колко се опитваме да я игнорираме.
Ако решите да посетите този музей, едва ли ще може да се доближите до това, което повечето космонавти преживяват. Някои основни разлики се крият във факта, че много над атмосферата има друг живот. Първата снимка на Voyager 1 ще накара хората да мислят по един по-различен начин. Френският философ Бруно Латор често напомня на зрителите, че нашата планета не е от космоса, тя е направена от малка, пренаселена капсула на ракета. Ясно е на всички, че нито един човек не би могъл да оцелее в космоса свободно, той просто не иска да е гостоприемен към неканените гости.
Тъй като кадърът става твърде сантиментален, човечеството отклонява значително своята гледна точка, неговата философия винаги ще напомня, че светът не трябва да се гледа отвън, а да се търси навътре – ние сме тук, а не там. Латор не спира да напомня, че този кадър говори за нереално и нездравословно бягство, каквото мнозина няма да изпитат, поне не и в този живот. Бягството от реалността все още не е спасило никого.
Латор не е сам в тази идея, през годините, когато космическата надпревара ражда нови и нови идеи, включително електрифицирането на Луната, малцина имат способността да погледнат дома си отвън. Космонавтите, които се връщат, рядко отказват да говорят по тази тема. Статистиката показва, че мнозина се замислят повече за екология и по-мирно съществуване. Когато Франк Борман се завръща от своя полет с Apollo 8, преценява, че няма да говори за видяното, вместо това ще потвърди, че е искал да види децата си и съпругата си, сякаш е видял нещо повече, отколкото може да понесе.
Джим Ловел и Бил Андърс са други космонавти, които имат друга гледна точка, когато зърнат планетата от по-далече. Ловел дори си спомня, че повечето му приятели и познати с религиозни нагласи, очаквали да видят рая някъде високо над планетата, но там няма нищо. Тогава осъзнава, че раят не е горе в космоса, а там, където човек се ражда. За Борман, това просто е една красива гледка и осъзнаване, че цялата човешка цивилизация се намира в тази сфера и получава всичко необходимо, за да оцелее. Очевидно е изискване, че човек понякога трябва да види тази картина и да осъзнае, че космосът не е мястото за хора, а е мястото за осъзнаване и връщане обратно в реалността.
Проблемът, както психоаналитика Анахита Незами обяснява, се крие предимно в живота с останалите. Често се оформят онези проблеми, които водят до несигурност, нужда от подкрепа, алчност и страх. Негативната страна на модерното общество е готова да се изкриви във всички форми, предизвиквайки депресия и самота.
Незами винаги смята, че човек може да се справи с това, особено ако реши да погледне страховете, но често в битката се ражда и следващия въпрос: защо се налага на човек да се сблъска с тази тежка маса? Причината се крие във факта, че мнозина вече са счупени. Усещането за изоставяне, липсата на връзки, както в работа, така и у дома, поставят тежки бариери. Психоложката смята, че не трябва да се лекува един човек, а едно цяло общество, което да реши основните проблеми.
Тъй като има глобално отчуждение, както мнозина други експерти посочват, обществото трябва да намери връзката, която да върне обратно старите начини за оцеляване и развитие. Именно тогава е успяла да срещне и проучването на Франк Уайт за космонавтите, които са успели да уловят нещо ново. Фактът, че мирогледът на хората в космоса е променен, автоматично я кара да ги потърси за коментар и да извлече ценната информация.
Онзи момент, когато всеки един от космическите пътешественици е имал възможност да излезе от земната орбита и да се отдалечи, когато шокът и натискът на тялото му e започнал да избледнява, тогава погледът се е обърнал към малката синя точка, която ние наричаме дом.
Интересен факт е, че всички осъзнават нещо много по-важно – чувството им за принадлежност. Изведнъж са осъзнали липсата на гори, ветрове, светлина и всичко необходимо, което създава живота на земята. Мнозина признават, че моментното осъзнаване има тежест и до днес. Незами продължава да смята, че това няма да завърши процеса за излизане от самата идея, основната тайна се крие във факта, че колкото повече се гледа към планетата, толкова по-отрезвяващ ефект има.
Ако обърнете внимание на 24-часовия цикъл на планетата ни, може спокойно да забележите онзи момент, когато тъмната страна започва да сияе. Това е онзи ефект от милионите светлини, които човек запалва, за да покаже, че съществува на тази планета. По нейните думи, гледането на планетата и взирането ще помогне за една особена терапия.
И ако това помогне, ако изведнъж човек може да излезе от всички битовизми и осъзнае, че точно на тази планета се намира всичко, което е необходимо, дали тогава ще има малко по-различно усещане. Все още никой не може да обясни напълно този ефект, мнозина се шегуват, че подобно усещане се ражда от прекомерното натоварване при космически полет или от паниката, че високо в небето е трудно да се върнеш обратно на възможно най-подходящата среда за човек.
