Склонни сме да мислим за апендикса като за нещо, без което лесно можем да живеем – но напоследък науката започва да гледа по-благосклонно на този невзрачен малък орган. След като се е запазил в няколко еволюционни линии, сигурно все пак трябва да има някакво полезно предназначение? Проблемът досега беше да се разбере какво е то и вече едно ново проучване открива интересна връзка между апендикса и болест, която е един от най-големите убийци на деца по света.
По данни на Световната здравна организация (СЗО) диарията е причина за над 500 000 смъртни случая при деца под 5 години всяка година, което я прави втората водеща причина за смърт в тази възрастова група. По-голямата част от случаите се причиняват от инфекции с бактерии, вируси или паразити, като E. coli и ротавирус, които често се разпространяват чрез замърсена храна и вода.
В миналото е забелязано, че пациентите, на които е отстранен апендиксът, са изложени на повишен риск от развитие на някои форми на инфекциозна диария или е по-вероятно да получат по-тежки симптоми. Въпреки че тази връзка е наблюдавана, причините за нея не са толкова ясни.
В желанието си да проучи по-задълбочено темата, екип от Френския национален институт за здравеопазване и медицински изследвания се обръща към някои от най-близките ни роднини животни, които също са непропорционално засегнати от инфекциозната диария.
Златоопашата козинеста маймуна
Изследователите проучват ветеринарните досиета на 1251 примата от зоологическата градина „Долината на маймуните“ в Романия, Франция. Индивидите са от 45 различни вида, от които 13 – включително шимпанзетата, лемурите и западните горили – имат естествен апендикс, а 32 – като мандрилите, тамарините и златоопашатите козинести маймуни – нямат.
Екипът е успял да събере данни за честотата и тежестта на епизодите на диария при тези животни между 1998 и 2018 г.
За този 20-годишен период са регистрирани почти 3000 случая, като 13% от тях са класифицирани като тежки. Въпреки че около половината от индивидите са я имали поне веднъж през този период, става ясно, че тежестта не е била равномерно разпределена между различните видове.
„Установихме по-нисък риск от тежка диария сред видовете примати с апендикс, особено в ранната част от живота, когато рискът от диария е максимален“, пишат авторите в статията си. „Освен това при видовете с апендикс наблюдавахме и забавено начало на тежката диария.“
Като се съчетаят тези констатации с наблюдението, че хората без апендикс са по-податливи на подобни заболявания, се оказва, че това, което някога се е смятало за ненужен орган, може да играе много по-полезна роля, отколкото мнозина са подозирали. Особено забележително е, че защитният му ефект изглежда е най-силен в ранна възраст, както обяснява в изявлението си съавторът на доклада Ерик Ожие-Дени:
„Наблюдението на особено висок защитен ефект през първата част от живота, най-уязвимият, но и най-оптимален по отношение на репродуктивните способности период, говори в полза на ролята на апендикса в еволюцията.“
Друга важна констатация е, че нито един от включените в изследването примати с органа не е страдал от остър апендицит през 20-годишния период на проследяване. Съавторът Максим Колард обяснява, че това потенциално животозастрашаващо усложнение, което е обичайната причина за операция за отстраняване на апендикса, е по-често срещано при хората, но все пак е важно да се направят още изследвания, които да надградят тези резултати и, надяваме се, да определят колко точно може да бъде полезен той.
„Ако защитата, свързана с наличието на апендикс при хората, е на същото ниво като тази, наблюдавана при приматите, тя в голяма степен би неутрализирала риска, свързан с евентуално фаталния апендицит“, заключава Колард.