Уилма Рудолф се бори с полио, расова дискриминация и спечели света на Олимпийските игри
Една от причините за толкова любов към спорта е, че именно там можем да станем свидетели на чудеса, които не са обвързани с пари и политика. Не казваме, че ги няма, но именно там човешкият дух може да триумфира над всичко останало.
Историята на Уилма Рудолф е точно такава и най-вероятно е успяла да трогне милиони от миналия век с желанието не просто да блести в леката атлетика, но и да оцелее на пук на всички предсказания. Почитателите на религията често казват, че Бог изпраща изпитания на онези, които обича най-много, но с една подробност – изпитанията са такива, че човек да може да се справи с тях. От тази гледна точка, Уилма не е просто обичана, а трябва да се превърне в истински ангел.
Ражда се на 23 юни 1940 г. в Кларксвил, при това преждевременно. Нейното минимално тегло поставя под въпрос оцеляването ѝ и лекарите са скептични, че детето ще оцелее. Тъй като семейството ѝ е особено бедно, Уилма не получава много добри условия за живот и до 4-годишна възраст е успяла да премине през някои от най-жестоките детски заболявания.
След преборването на пневмония, тялото ѝ отново е поставено на изпитание, при това от една много коварна болест – полио. Левият ѝ крак се осуква така, че лекарите поставят шини, които носи до 9-годишна възраст. Никой не може да е сигурен колко точно подигравки преживява в началото на живота си, а и не е тайна, че децата могат да бъдат неизмеримо жестоки.
Съдбата започва да се усмива и детският организъм заяква до степен, в която малката Уилма започва да се извисява над своите съученици. Много скоро е повикана в баскетболния отбор. Полиото остава в миналото, но никой не подозира, че най-високият играч в женския отбор на гимназия Бърт често ходи да тича на стадиона, за да поддържа формата си.
Физическите ѝ данни позволяват да се справи на терена, но когато отива на шампионата в Нашвил, 14-годишното момиче е забелязано от рефер на име Ед Темпъл, който в свободното си време тренира отбора на Щатските Тигри по лека атлетика.
Осъзнавайки, че това момиче е родено за лека атлетика, макар и баскетболът да ѝ се отдава, талантът ѝ може да се прояви другаде. Единствената му задача в този момент е да успее да накара Уилма да смени спортната дисциплина и с това да създаде един от най-добрите атлети, които някога са се раждали.
Първата ѝ изява на стадиона е на 16-годишна възраст, когато печели бронзов медал на Летните Олимпийски игри в Мелбърн, Австралия. Дисциплината, в която се състезава, е 4х100 метра. На следващата олимпиада ще успее да вземе три златни медала и с това да накара целият свят да следи всяка следваща поява на пистата. Френските журналисти я наричат „Черната перла“, италианците ѝ дават прякора „Черната газела“, а американците я наричат „Торнадото“.
Европа благославя Уилма, но се оказва, че в Тенеси все още има сериозно разделение между различните раси, което кара дамата да обясни ясно на губернатор Буфорд Елингтън, че или ще разреши на самата церемония да се съберат всички или просто няма да участва. Нейното искане е удовлетворено и за първи път в Тениси се поставя първата стъпка към затваряне на една стара американска рана, при това в Тенеси – щатът известен с високите нива на расизъм.
Оказва се, че Уилма е имала много почитатели по време на Олимпийските игри през 1960 г. Тя пътува с друг атлет, който тепърва ще създава своето име – Касиус Клей. Същият ще спечели златен медал по бокс и ще се запознае с Уилма. По-късно светът ще познава този млад талант като Мохамед Али, но за разлика от Уилма, боксьорът ще изхвърли своя златен медал, когато в родния Луисвил му забраняват да седне и да вечеря в най-скъпия ресторант в града. Уилма посещава Луисвил и двамата прекарват известно време, но скоро пътищата им се разделят.
Посланията, които носи Уилма и желанието ѝ да се спре разделението между расите в САЩ, успява да стигне до Белия дом. Историята разказва, че Кенеди дори паднал от стола, когато я видял, а после се шегувал, че не всеки ден може да види олимпийски шампион.
До края на спортната си кариера, Рудолф успява да постави няколко рекорда и през 1962 г. да се пенсионира. Прави го на 22-годишна възраст, когато поставя рекорд за 100 метра (11.2 секунди), 200 метра (22.9 секунди) и 4х100 метра за (44.3 секунди). Всичките ѝ рекорди се задържат с години и евентуално падат, но дамата е успяла да се докаже като човек, който не се предава никога.
В последствие ще бъде посланик в някои африкански страни и ще участва в приятелски игри с много от страните-домакини.
През целият си живот, атлетката никога не забравя всички премеждия, през които минава, за да се превърне в легенда за леката атлетика. Именно по тази причина в Германия има кръстено училище на нейно име, в родния ѝ град е издигната бронзова статуя, създаден е спортен център с нейното име и дори има булевард „Уилма Рудолф“.
