Има ли закодирано съобщение в последното видео на Опенхаймер

Едва ли има човек, който вече да не се е запознал с Опенхаймер и неговата история. Холивуд се постара да представи делото на учения, който получава задачата да се превърне във войн. Едно десетилетие след неговия труд, Опенхаймер най-накрая признава, че най-жестокото оръжие в човечеството е можело и най-вероятно щяло да бъде факт и без неговото участие. Това е едната страна на историята, но зад сериозните познания във физиката, ученият често е имал и още една особена слабост – хиндуизма.

Той е човек, който често обръщал внимание на философските класове в Харвард и понякога признавал, че те са били много по-интересни от физиката. Изучавал е санскрит всяка седмица с професора в университета и когато се запознава с това движение, всички божества и легенди му се струват уникални. Творбата „Гита“ е една от най-важните и винаги е намирала място в бюрото му, а някои от най-близките в проекта Манхатън дори ще получат копие.

Поканата за участие в един от най-мащабните военни проекти в историята на човечеството, идва с някои философски сблъсъци. Има легенди, че един от псалмите, които изникнали в главата на Опенхаймер, е:

„Обмисляйки своята дарма, не трябва да се колебаеш. За един воин няма нищо по-възвишено от войната със злото.“

Колегите му винаги са го смятали за странен и дори малко луд. Един от офицерите, които изследват риска в сигурността, често си спомняли как са били отбягвани, сякаш са кръвожадни хрътки, преследващи своите цели. Физикът разбирал всичко това и признал, че неговата работа е да защитава своите хора, а не да се опитва да открива предателите в цялата верига.

Следвайки древната философия, някои историци смятат, че ученият отделя своята дарма от идеята за създаването на бомбата, както и от правителството, което ще прецени кога, как и защо да използва това оръжие. Ако променим това възприятие, използвайки хиндуизма като идеология в конкретната ситуация, Опенхаймер най-вероятно е смятал следното:

„Дълг е на учения да построи бомбата, но е дълг на страната да избере как точно да я използва.“

Ученият няма да признае, че е имал съмнения относно решението, което е взел, когато се е съгласил да бъде част от този проект. Единствените притеснения били обвързани с идеята, че генерално този проект може и да не успее. И така няколко месеца след провеждането на успешни експерименти, Опенхаймер излиза в кадър. Мнозина са виждали видеото, в което камерата улавя само лицето на учения, кадрите потрепват, докато гласът му, дълбок и откровен до болка, изрича словата:

„Ние знаехме, че светът никога повече нямаше да е същият.“

Точно това клипче има милиони гледания в социалните мрежи, но се оказва, че след записването му, въпросният клип остава секретен за близо две десетилетия. Никой не знае, че Опенхаймер страда от рак на гърлото и ще изгуби тази битка, но този факт не е известен на зрителя.

„Някои хора се смяха, някои плачеха, повечето бяха тихи,“ продължава един от най-известните физици в историята.“

И точно тогава се появява любимият цитат:

„Сега ставам Смъртта, унищожителят на световете.“

Ако гледате внимателно краткото видео, забелязвате нещо повече в паузата – препускащите мисли на Опенхаймер:

„Предполагам, че всички мислехме за това, по един или друг начин.“

След няколко седмици светът ще види жестокият крематориум, създаден от Малкото момче и Дебелакът – имената на първите и единствени атомни бомби, използвани срещу човека. И тук идва онзи момент, в който някои литературни критици започват да разглеждат творбата, която Опенхаймер толкова много е обичал. Ученията на Кришна достигат своята висота някъде в 11-та част на Гита. В предишните стихове става ясно, че Кришна кара един от героите – Аржуна, да открие своето призвание в живота, както и да разкрие своята святост.

Аржуна иска да види Кришна в истинската му форма. Сублимният език на Гита достига още по-висока фаза и създава някои от най-красивите пасажи, писани някога на санскрит. Аржуна търси онзи върховен дух на Кришна, за който се твърди, че носи божествена светлина – „сякаш хиляди слънца са се издигнали в рая по едно и също време“, а тогава, когато тялото на Кришна се разкрива, то изглежда така, сякаш съдържа в себе си всички форми на вселената, обединени като едно цяло.

След края на войната има много промени в Опенхаймер, той вече не е войн, а гражданин на света. Неговата дарма, както по-късно споделя, също се е променила. Красивата част на любимата книга на Опенхаймер продължава с по-тъмната си страна. Моментите след като Аржуна вижда красотата на Кришна, след нея идва и трансформацията на терора:

„Виждам нашите войни и всички крале… те минават през твоите челюсти, всички същества тичат към своето унищожение като молци в пламък… Изпълнени с твоето ужасяващо излъчване. О Вишну, цялото творение избухва в пламъци.“.

Следва молба за милост от тази ужасяваща форма. Аржуна ще иска да разбере кой е този злодей и точно тогава Кришна ще отговори отново:

„Аз станах смъртта.“

И какво точно ни подсказва всичко това? Сякаш Опенхаймер не се е сетил за светлината и хилядите слънца в рая, а по-скоро вижда втората част, оставяйки зрителите да помислят какво точно се крие зад божествената смърт, описана в Гита. Някои от най-големите философи отказват да разглеждат идеята за деструктивния аспект на природата и на Бог, но в този странен дуализъм е необходимо да се признае, че създаването и унищожението са неразделна част от Бог.

Индийският философ Шри Ауробиндо описва точно това в своите „Есета върху Гита“. Не случайно вижда природата като онова същество, което консумира своите деца, а времето – елементът, който изсмуква живота от всички създания, смъртта е универсален инструмент и дори част от космическите фигури. Някои изследователи посочват, че преводът „Унищожителят на всички светове“, реално трябва да се разглежда с малко по-различна идея:

„Унищожителят на всички светове, дори без твоето участие/всички войни, които са събрани тук ще умрат…

Аз вече съм сразил всички тези войни; ти си само моят инструмент.“

Историята на цитатите от Гита ни показва нещо друго или поне ни позволява да допуснем, че ученият е търсил някаква утеха в своето творение. Явно не е искал да разкрива всичко, а и може би е търсил покой в идеята, че най-вероятно всичко случващо се е било част от по-свещен план и неговото участие не е от толкова голямо значение.

В официалните интервюта, включително и пред списание „Times“, Опенхаймер често споделя, че е изпълнил своята задача, но самият Хари Трюман знае, че физикът никога не спирал да напомня за ръцете си, изцапни с кръв. Трюман го наричал „ревльото“, но това не е рефлектирало върху един от най-умните хора на планетата.

Ако вярваме на хиндуизма и всички източни философии, в които Опенхаймер е вярвал, както и оставените послания, имаме само един извод. Създателят на атомната бомба е осъзнал една много важна истина – нито един човек не трябва да носи теглото и отговорността на целия свят. Трагедията се крие в това, че през следващите години ще търси начин да държи създадената Смърт под контрол, изправя се пред онези, които са го потърсили за създаването на ултимативното оръжие.