Американците взимат лекарства с рецепта по-дълго, отколкото ходят на работа

Ново проучване установи, че американците, родени през 2019 г., ще прекарат по-голяма част от живота си в приемане на лекарства с рецепта, отколкото в брак, работа или образование.

Пиенето на хапче е нормална част от ежедневието, но колко дълго човек да може да го прави? Отговорът е важен в индивидуален план – в крайна сметка рецептите струват пари, да не говорим, че могат да са ангажимент – но също така има значение и за общественото здраве в по-широк смисъл и за потенциалните разходи, свързани със застаряването на населението и нарастващото бреме на болестите.

За да намери този отговор, Джесика Хо, доцент по социология и демография в Пенсилванския университет, използва две основни групи данни. Първата са данни за употребата на лекарства по лекарско предписание в Съединените щати като част от националните представителни проучвания, проведени от Агенцията за изследване и качество на здравеопазването и Центровете за контрол и превенция на заболяванията между 1996 и 2019 г.

Хо комбинира тези данни с данни за смъртността, за да изчисли колко дълго могат да очакват да живеят американците, родени през 2019 г., и какъв процент от живота си е вероятно да прекарат в приемане на предписани лекарства.

Резултатите показват, че мъжете, родени през 2019 г., могат да очакват да приемат лекарства с рецепта средно 37 години (48%) от живота си, докато при жените средната стойност е 47,5 години (60%). Въпреки че дамите обикновено започват да приемат лекарства с рецепта на по-ранна възраст, това може да не е единственият фактор, който определя разликата.

„Виждаме, че жените започват да приемат лекарства по лекарско предписание по-рано, отколкото мъжете, и част от причината е свързана с хормоналните контрацептиви и противозачатъчни“, казва Хо в изявление. „Но разликата е свързана и с по-голямата употреба на психотерапевтични лекарства и болкоуспокояващи сред тях.“

„Ако вземем предвид разликата между мъжете и жените, изключването на контрацептивите би обяснило само около 1/3 от нея. Останалите 2/3 се дължат предимно на употребата на други лекарства, свързани с хормоните, болкоуспокояващи и психотерапевтични лекарства, използвани за лечение на състояния като депресия, тревожност и хиперкинетично разстройство с нарушение на вниманието [т. нар. ХРНВ или ADHD].“

Проучването установява и разлики между расовите и етническите групи, като се очаква белите хора да прекарат по-голяма част от живота си в прием на лекарства, отпускани с рецепта, отколкото чернокожите или испаноговорящите – според Хо това може да се дължи на разликите в достъпа до здравни грижи и лечение.

Полифармацията, известна още като приемане на пет или повече лекарства едновременно, също може да бъде проблем; преди около 25 години повечето американци са приемали само едно лекарство по предписание, докато настоящото проучване разкрива, че днес е също толкова вероятно хората да приемат пет или дори повече. Предишни изследвания установяват, че това ниво на прием може да бъде проблематично, особено при възрастните хора.

Въпреки това Хо предупреждава, че целта на проучването не е да се постави в особена светлина взимането на илачи.

„Този документ не се опитва да каже, че употребата на лекарства е добра или лоша“, казва тя. „Очевидно е, че те са допринесли за лечението на много заболявания; но нараства загрижеността за това колко е твърде много. Съществува голям брой изследвания, които показват, че американците са по-малко здрави и живеят по-кратко от нашите колеги в други страни с високи доходи.“

„Лекарствата, отпускани с рецепта, са неразделна част от причината. Това, което установяваме, е, че дори над и отвъд очакванията ни, процентът на употреба на лекарства с рецепта в Съединените щати е изключително висок.“