Соц. носталгии: Британската лира капитулира и други мрачни прогнози от 1949 г.

Един особен и тежък трус в икономическо отношение е успял да разстрои редакторите на издание „Свят“ от 24 септември 1949 г. В 86-я брой на илюстрирания народен седмичник, познат още като списание, Кристиян Христов споделя една особено тъжна новина, а именно: „Лирата капитулира“.

Съдейки по класическите и вечно зелени кремълски опорки, фалирането на чуждестранната валута е някакъв мокър сън за всяка една пропаганда, а докато на дневен ред е вперен погледа в американския долар и неговият абсолютен провал, обещаната позлатена бриксова валута все повече се насочва към дебрите на пълен брак.

Очевидно е, че новото ще продължава да е добре забравено старо и традицията го доказва. Длъжни сме да посочим, че и в момента руската рубла не може да отлепи от дъното, докато американският долар все още стои непоклатим, близо век по-късно, но нека се запознаем отблизо с капитулацията на английската лира. Ето какво споделя г-н Христов за повереното издание.

В историята на капиталистическа Англия денят 18 септември ще бъде отбелязан с черно, поне според Христов, най-вероятно в неговото издание, подозираме, че нито една британска банка не е подозирала за подобна жестока битка за оцеляване, но все пак. Благодарение на Сър Стафорд Крипс „Непреклонният“ министър на финансите, „борецът“ срещу американския натиск, „пазачът“ на лирата стерлинга, се изправи пред микрофона и съобщи на британския народ и на империята, че лирата капитулира.

Гръмки изказвания, но ако обърнем внимание на оригиналната история в британските издания от този период, единствената посочена информация, включваща този бележит британец и останалите около него е, че британската лира се обезценява с около 30%. Защо е необходимо това? Икономиката на Германия, Франция, Италия и Япония са в лошо състояние, следвани от Великобритания.

Падането на стойността на една валута идва с изравняването на друга, както се забелязва в този случай – доларът. Девалвацията позволява възможност за възстановяването на икономиката с помощта на повишен експорт. През 1949 г. има проблеми с британското злато и резервите на чужда валута, следователно следва регулиране на цената или намаляване на нейната стойност.

В случай, че се чудите, регулирането на цената ще се промени на 16 септември 1992 г. и лирата ще напусне европейския механизъм за обмен. Нека продължим да разглеждаме международното положение през очите на колегата Христов, който в далечната 1949 г. рисува едни от най-мрачните сценарии за бедния капиталистически британски народ, който между другото е успял да се сдобие с пост в лейбъристката партия, е и един от най-добрите другари и изповедници на марксистката религия. Това обяснява и защо е толкова топло приет и описан от родното издание.

„Притиснати от всички страни, удавена от надмощието на долара, изпосталяла от разхищения по военни нужди, надменната стара английска „благородница“ падна на колене пред богатия и задушаващ се от пълнокръвно парвеню – щатския долар.“

В това отношение трябва да признаем, че тези редове са истина, като изключим комплиментите между едната и другата валута. Причината е очевидна, след войната има план за възстановяване и изграждане на световната икономика отново. В този период е ясно, че именно САЩ е успяла да се размине с финансовата криза, получавайки злато по договорът „наем-лизинг“.

Впрочем не трябва да забравяме, че харчовете за военно дело са най-високи именно към СССР, които накрая отказват да заплатят и полученото оръжие. Крахът на британската лира не е чак такъв проблем, но крахът на руската рубла, дори по време на Втората Световна война, е чутовен. Причината? Съюзниците изискват от Сталин да заплаща оръжието си в злато, което понякога стига, а друг път „потъва съвсем случайно“ по време на транспорта.

Христов ни разказва за преклонение пред американския долар, за заробване и за страх в капиталистическия свят. И докато Крипс се усмихвал по време на спогодбата във Вашинготн, сега положението станало още по-страшно. Британската лира, преди да се стигне до обезценяване с 30% се е разменяла за 4.03 долара, а сега с едва 2.80 долара. Друг тежък проблем е, че хлябът станал от 4.5 пенса на 6 пенса, а най-страшното е, че спасителят Стафорд не можел дори да обещае увеличение на заплати и надници.

И сега САЩ ликуват, че американският монопол ще печели повече и е подчинил лирата. До днес британската лира все още държи по-висока стойност от долара, следователно прогнозите още от 1949 г. продължават да са доста комични, но г-н Христов е длъжен да посочи мрачния капитализъм и убиец на валути. Предполагаме, че познавате този сценарий, особено след като вече се вижда една особена тенденция.

Мрачният анализ посочва, че Египет, Израел, Нова Зеландия, Южна Африка, Дания, Австралия, Индия, Норвегия, Швеция и Финландия ще трябва да последват тези стъпки, защото са обвързани с долара, но търгуват много с Англия.

Английската криза се предавала като зараза в целия капиталистически свят, но няма нищо общо с възстановяването на Европа след войната, не бихте могли да подозирате подобно нещо.

Христов посочва, че скоро английските работници ще поискат повишение на заплатите си и няма да се подчинят на американските господари, които изискват от тях да ядат по-малко, но до работят повече. А след поробването на народите в Западна Европа, очакваната стъпка била война. Тежката и гладна прогноза е повече от очевидна и дори смешна, наблюдаваме същият сценарий в моменти, когато се говори за въвеждането на евро, в моментите, когато руската рубла също е прегъната.

Народите на Източна Европа, както казва Христов, се борили с всички сили за борбата за мир, който се пада на 2-ри октомври. И обърнете внимание, именно тези народи ще бъдат спасени от СССР, който стои на върха и ги пази, както от война, така и от мизерията, глада и от несигурността в утрешния ден. Съдбата има тежка ирония, особено в пропагандата от миналото.

Що се отнася до борецът срещу американския натиск, лесно можем да открием, че сър Стафорд Крипс е посланик в СССР по време на Втората Световна война, след това се бори за лидерска позиция в работническата партия, малко по-късно твърди, че е по-добре да се остави Германия да превземе Великобритания, като гарантира, че работническата класа ще победи немската армия – мнозина се отричат от думите на Крипс и дори смятат, че този човек трябва да предаде веднага поста си. Стафорд е толкова смел в своите изказвания, че накрая е готов да направи още едно добро салто в полза на своите съветски приятели.

През 1946 г. дори Сталин ще го нарече „глупак“. Как точно? През 1946 г. аеро програмата на СССР не просто куца, а е се намира точно там, където и канализацията на град Тула, впрочем последната все още е там – външната тоалетна. Руските учени не могат да произведат реактивен двигател за изтребителите си, но предлагат на Сталин да закупят такива от западни източници. При тези думи ще трябва да отговорят само на един въпрос:

„Кой идиот ще ни продаде своите тайни?“

Оказва се, че същият идиот се нарича сър Стафорд Крипс, който няма нищо против да продаде техническата информация за двигателите Rolls-Royce Nene и да ги произвежда по сертификат в СССР. Това е напълно достатъчно, за да може руснаците да разглобят и изследват откритието, а след това да произведат краденото си копие – Климов ВК-1.

Същият двигател по-късно е поставен в първите МиГ-15, по-късно същите са използвани в Корейската война и свалят Б-29 бомбардировачи на американските сили. Следователно разбираме, че сър Стафорд Крипс не е чак такъв голям пазител, а по-скоро може да се смята за завършен глупак в британския парламент. Що се отнася до британската лира, тя продължава да се радва на добро здраве и към този момент.