Как работи естествената мумификация
Мумии са откривани на всички континенти на Земята (ако включим и мумиите на пингвините в Антарктида). Несъмнено знаете за умишлено, целенасочено подготвените мумии на древните цивилизации като Египет – но не е много известно, че мумифицирането може да се случи и самостоятелно в природата, при екстремни обстоятелства.
Ключът е да се спрат естествените етапи на разлагане, като се затруднят микроорганизмите и ензимите, които разграждат тялото след смъртта. Това може да се постигне чрез силен студ, изключителна суша, киселинни условия или просто липса на кислород.
Как се появяват мумиите в пустинята?
Мумията „Сяохе“, изложена в музея на Синдзян, е една от най-старите таримски мумии, датираща отпреди повече от 3800 години. Друга мумия от същото място е „Принцесата от Сяохе“, която е на основната ни снимка най-горе.
При сухите условия човешкото тяло се мумифицира спонтанно благодарение на липсата на вода. В изключително суха и гореща среда, тялото може да загуби вода достатъчно бързо, преди микроорганизмите и ензимите да успеят да разградят по-голямата част от телесните тъкани, което ще го запази в относително добро състояние.
„Повечето ензими работят във водна среда. Ето защо естественото отстраняване на водата забавя процеса на разграждане, като в крайна сметка води до неговото прекратяване. При спонтанната мумификация процесът на естествена загуба на вода от тялото протича по-бързо, отколкото напредването на ензимната активност“, се казва в главата за естествената мумификация от книгата „Тафономия на човешките останки: Съдебномедицински анализ на мъртвите и средата на депониране“. Тялото обаче невинаги изсъхва равномерно. Части от него като ръцете и гениталиите се дехидратират сравнително бързо, но вътрешните органи като сърцето ще отнемат известно време.
Примери за този тип мумификация са мумиите Чинчоро в пустинята Атакама. Смята се, че някои от телата там са умишлено мумифицирани преди около 7000 години – което е значително по-старо от египетските мумии – но по-старите екземпляри в региона изглежда са мумифицирани по естествен начин от условията на пустинята. Те може да са на възраст до 9000 години.
Как са направени „блатните хора“?
Друг ефективен начин за естествено запазване на човешко тяло е поставянето му в торфено блато. Огромен брой от така наречените „блатни хора“ са открити в Северна Европа, по-специално в Дания, Германия, Нидерландия, Швеция, Полша, Ирландия и Обединеното кралство.
В блатото тялото е подложено на силно киселинни и хладни води, лишени от кислород. Освен това процесът ще бъде подпомогнат от още някои уникални химични реакции.
„Един от ключовите фактори е растителността, която е специфична за торфищата. Те се характеризират с наличието на сфагнум мъх, който расте на повърхността, а когато умре, потъва на долните слоеве, където се разлага. При този процес той отделя полизахарид, наречен „сфагнан“, който притежава хелатни свойства, които позволяват отстраняването на метални йони от разтвор“, се обяснява в гореспоменатата книга. „В резултат на това някои метални йони, като желязо, мед или цинк, вече не са достъпни за бактериите, което ги лишава от важен източник на храна.“
Тези тежки условия не позволяват на микроорганизмите да започнат разлагане, въпреки че костите в крайна сметка ще ерозират поради киселинните условия. Резултатът е кожесто, кафеникаво тяло.
Най-известният пример за това е Човекът от Толунд (на снимката), открит през 50-те години на ХХ век от копачи на торф на полуостров Ютланд в Дания. Когато за пръв път забелязали тялото, хората помислили, че то е на местно момче, което наскоро било изчезнало. Но останките били много по-стари – на 2400 години. Въпреки възрастта си то е в толкова добро състояние, че учените дори знаят какво е ял за последната си вечеря.
Как се правят ледените мумии?
Мястото, където е открит Йоци
Студените и ледени условия също са идеален сценарий за естествена мумификация. С две думи, нещата не е по-различно от поставянето на парче месо във фризера. Повечето ензими, свързани с разлагането, ще станат неактивни при отрицателни температури, което ще ги остави неспособни да разградят телесните тъкани.
Леденият човек Йоци е стандартният пример за тази форма на мумифициране. Тялото му е открито през 1991 г. високо в Алпите по австрийско-италианската граница.
Повишаването на глобалните температури води до размразяване на все повече ледници, ледени шапки и вечна замръзналост, което означава, че открития като Йоци може да станат все по-чести в бъдеще. Кой знае, може би някой ден сред разтопения лед ще открием и мумифициран неандерталец.
