Великите любовни истории: Игор Стравински и Коко Шанел – една любовна история, която официално не съществува

29 май 1913г. Париж. Публиката на премиерата на “Пролетно тайнство” на Руския балет на Дягилев в театър “Шан-з-Елизе” е в шок. Всички са на крака и бурно освиркват безумието, което се вихри на сцената. Вместо да изпълняват високи скокове и грациозни пируети балетистите в необичайни костюми се движат по сцената с подчертана тромавост, с притиснати към тялото лакти, обърнати навътре стъпала и прегърбени торсове.

И всичко това на фона на музика, в която всички инструменти звучат в абсолютна дисхармония. Откъм партера започват да замерят оркестъра с различни предмети, но музикантите стоически продължават да свирят. В залата цари невероятен шум, публиката вика, тропа с крака, смее се. Дягилев гаси и пали осветлението, за да въдвори ред, но без успех.

Композиторът Стравински е ужасѐн и се шмугва зад кулисите, където заедно с хореографа Нижински се опитва да успокои балетистите. По време на антракта се намесва полицията и извежда по-буйстващите зрители. Представлението продължава и прима балерината успява да изпълни финалния танц на жертвоприношението при относителна тишина. След финалните ноти обаче танцьорите не смеят да излязат за поклони.

Докато потресената публиката с негодувание и разпалени коментари напуска театъра, една жена не помръдва от мястото си. Тя седи като закована, хипнотизирана от видяното и чутото, а непогрешимия й гениален нюх й подсказва, че току що е станала свидетел на нещо, родено от мозъка на гений като нея самата, на един триумф. Тази жена е Коко Шанел.

След този най-скандален провал в историята на операта и балета по-голямата част от критиците ще определят хореографията като нелепа, музиката – пълна какафония, а самото представление като варварско. Освен смут и възмущение обаче скандалната премиера на “Пролетно тайнство” ще се превърне в отправната точка, кота нула на една нетърсена, но неизбежна, изпламеняваща, трудна любов между двама от най-важните хора на своята епоха – дизайнерката, която освободи жените по света от потисничеството на корсета  и композитора-революционер, който тотално препрограмира концепцията за елитарната, класическа музика.

Едно бурно десетилетие

В навечерието на Първата световна война и с натрапчивия мирис на приближаващата кървава революция в Русия във въздуха младият Стравински, който, въпреки че вече си е спечелил световна слава, композирайки  музиката за балетите “Жар птица”, “Петрушка” и “Пролетно тайнство”, е решен да се махне от родината. Съпругата Екатерина e болна от туберкулоза, а четирите им деца буквално гладуват, защото семейството е останало без пукната рубла.

Стравински, нарисуван от Пабло Пикасо

Игор преглътва гордостта си и моли за финансова помощ швейцарския филантроп Вернер Райнхарт. Последният скланя да спонсорира серия от концерти на негови произведения, което дава чудесна възможност на семейство Стравински да се установи в неутрална Швейцария. През юни 1920-а Стравински отново отправя поглед към френската столица – градът дал подслон и вдъхновение на много творци преди него. За него е ясно, че вече няма път назад – той обича Русия, но мрази това, в която са я превърнали болшевиките.

И тук на помощ му идва друг ангел-хранител…

Когато щедростта не е безкористна

През второто десетилетие на 20-и век  парижката дизайнерка, която цяла Европа обожава, Габриел, а.к.а Коко Шанел е във върхова творческа форма, върти супер успешен бизнес и освен това е в щастлива любовна връзка с играча на поло Артър (Бой) Кейпъл. Ако двамата живееха в наши дни, със сигурност щяха да ги наричат “power couple” и да са постоянен генератор на хайлайф новини. В продължение на девет години двамaта са неразделни – отсядат в скъпарски курорти, харчат луди пари и въобще живот си живеят. 

Коко, която по принцип никога не е вярвала в моногамността, за първи път започва да си представя как би могла да прекара остатъка от живота си с този мъж. Обаче съдбата жестоко й го отнема през декември 1919-а, когато Бой загива в автомобилна катастрофа.  Това, което следва, е едно “безрадостно съществуване”, както Шанел ще довери на близкия си приятел Пол Моран.

За да запълни зейналата след смъртта на любимия мъж бездна в живота си, дизайнерката се разравя в душата си, за да намери поне зрънце любов, за което да се хване като удавник за сламка. И го намира. В лицето на човека, чиято музика я е запленила, докато гледа “Пролетно тайнство” от театралната ложа през оная паметна майска нощ на 1913-а.

Разбирайки за трудната житейска ситуация на Стравински в този момент, тя не се поколебава да му предложи безплатен дом в новопридобитото си жилище в покрайнините на Париж, докато композиторът си стъпи на краката. Освен това му обещава, че ще осигури средства за новото поставяне на “Пролетно тайнство” с участието на балета на Дягилев.  Изпълнява обещанието си – на сметката на прочутия импресарио се  получава анонимно дарение в размер на 300 хиляди франка. Дали парите идват от нея или от друг източник не се знае.

Знае се обаче, че самата Шанел се захваща да изработи костюмите за продукцията напълно безвъзмездно. Разбира се, всички тези благотворителни действия не са просто израз на филантропската природа на Шанел, а въдици, които влиятелната дизайнерка умишлено хвърля, за да спечели вниманието, благодарността, а защо не и обожанието на руското си протеже.

Времето ще покаже, че изобщо не е трябвало да си прави труда да се доказва като голям меценат и благотворител, понеже от мига, в който се запознават, Стравински вече е безумно привлечен от нея. И знае, че би жертвал дори най-ценното си, за да бъде с нея.

Любовницата е всичко, което съпругата не е

Колкото и банално и повърхностно да звучи горното твърдение, за мъжете, без значение на култура, религия и епоха, чуждата жена си остава ултимативният афродизиак.

През 1905 г. Стравински  се жени за първата си братовчедка, Екатерина Гавриловна Носенко, въпреки неодобрението на подобен вид връзки от страна на православната църква. Катя е болнава жена с невзрачна външност, възпитана в среда на традиционни, консервативни ценности. Според нейните убеждения когато се вречеш в любов и вярност на един човек, това е завинаги и само Дяволът е в състояние да раздели една двойка, събрана от Бог. Когато шестчленното семейство се пренася в екстравагантно обзаведеното жилище на мадмоазел Шанел, Катя не подозира, че това всъщност е капан.

Спорадичното присъствие на Коко в къщата докарва на сериозния Игор още по-сериозно сърцебиене. Той стоически се опитва да се съсредоточи върху нотните листа и да не се поддава на смазващото въздействие, което щедрата домакиня упражнява върху него. Въпреки че не я възприема като равна нему в интелектуално отношение (веднъж дори й казва, че не е никакъв творец, а проста продавачка на дрехи), той не може да й устои.

Защото тя е всичко, което Екатерина не е – ексцентрична, свободомислеща, самоуверена, модерна, секси… Всеки път, когато тя се материализира пред погледа му – с осанката си на кралица, разпръскваща упойващ аромат на лукс и аристократизъм, устата му пресъхва и той не е в състояние нито да говори, нито да мисли трезво.

Биографите на Стравински изпитват съмнения, че Коко е била толкова влюбена в композитора, колкото той в нея. Даже не са на сто процента сигурни, че се е стигнало до секс. Залагат по-скоро на хипотезата, че в този период от живота си е търсила разтуха в някой, който да я желае.  Ако това е така, значи определено го е намерила.

Стравински – невротичен, сух и с доста грозновата външност – някак успява да си повярва, че ослепителна жена като известната парижанка ще си падне по него и се впуска в безразсъдна любовна авантюра с нея. Тя, разбира се, няма скрупули, които да я възпрат да го съблазни. Не й пука, че е емигрант-невъзващенец в трудна финансова и политическа ситуация, че е баща на четири деца и че съпругата му е много болна. Тя е жена, която знае какво иска и може да си го вземе, без да трябва да се тревожи за последствията на своите действия.

Докато голите Игор и Коко правят безсрамен секс на пода в музикалната стая, в съседната  стая животът бавно напуска крехкото тяло на благоверната съпруга. Разбира се, тя отдавна е прозряла какво се случва току под носа й, но така и не се решава да се конфронтира със съпруга си – най-малкото защото всички зависят от благоразположението и щедростта на мадмоазел.

Пренареждане

През  есента на 1921 г. семейството на Стравински най-после може да си позволи да се изнесе от парижката вила на тяхната благодетелка и се мести в Беариц. По-рано същата година Стравински се е запознал с Вера Судейкина, съпруга на художника и сценограф Серж Судейкин. Вера успява бързо и безполезно да измести шармантната Коко от сърцето на композитора и двамата започват любовна връзка.

От тогава до смъртта на Екатерина през 1939-а Стравински е принуден да води двойнствен живот, разпределяйки свободното си от концерти и турнета време между семейството в Биариц и любовницата в Париж. През последната година от пребиваването си във Франция, Стравински знае, че Коко е затворила всичките си магазини (защото, както самата тя казва, “сега не е време за мода”) и живее в хотел “Риц”, но въпреки това никога не я посещава. Но не може да се каже, че е самотна, защото през времето на германската окупация се радва на компанията на красивия немски аристократ  и дипломат барон Ханс Гюнтер фон Динклидж.

През септември 1939 г. Стравински заминава за САЩ, а на следващата година към него се присъединява и Вера Судейкина. Женят се на  9 март 1940-а и след няколко месеца, прекарани в пътуване, се установяват в Бевърли Хилс, Калифорния.

И тук приключва историята за романса между Коко Шанел и Игор Стравински  – една любовна история, превърнала се в символ на сблъсъка между две епохи.

 А ако разказът ми ви е заинтригувал и искате да разберете още за тази любовна история, която никога не е съществувала официално, препоръчвам ви филма “Koко Шанел и Игор Стравински” от 2009 г. Французойката Анна Муглалис е в ролята на дизайнерката-изкусителка, а датският актьор Мадс Микелсен е Стравински – при това един много, много, ама много по-секси от истинския Стравински.