Най-големите здравословни митове

Имаме много погрешни схващания, когато става въпрос за здраве и тонус – от магическите сили на витамин С за борба с настинката до магическите сили на кристалите за борба със заплеса.

Нека кръвожадно разнищим няколко от тях.

Грешно: Трябва да пиете по 8 чаши вода на ден.

През далечната 1945 г. Съветът по храните към Националния съвет за научни изследвания (САЩ) публикува актуализация на своя бюлетин „Препоръчителни хранителни норми“, в който фигурират насоки за диетични стандарти. В кратък раздел, посветен на водата, изследователите пишат:

„В повечето случаи подходящият прием на вода за възрастни е 2,5 литра дневно. Обичайният стандарт е 1 милилитър за всяка калория храна. По-голямата част от това количество се съдържа в готовите храни. По време на работа или в горещо време нуждите могат да достигнат от 5 до 13 литра дневно.“

Тези насоки не са изненадващи, като се има предвид, че не са далеч от това, което днес препоръчват Институтите по медицина.

Но според проучване от 2002 г., в по-късни изследвания се предполага, че учени и диетолози са пропуснали средното изречение – това, че по-голямата част от водата, от която имаме нужда през деня, се съдържа в храната, която приемаме. Съответно те тълкуват първото изречение като препоръка хората да пият по 2,5 литра в допълнение към консумацията на други напитки и храни. Тази грешка живее десетилетия наред. Един коментар от 2011 г. в медицинското списание BMJ дори обвинява международните хранителни конгломерати, че поддържат това погрешно схващане, тъй като то им помага да продават повече бутилирана вода.

Грешка: Напитките с кофеин ви дехидратират.

Кофеинът има диуретичен ефект, което означава, че ви кара да ходите до тоалетната повече, и това може да ви наведе на мисълта, че може да се стигне до дехидратация. Но многобройни проучвания още от 1928 г. насам не са установили особена връзка между кофеина и общия недостиг на вода. В доклада на Института по медицина се посочва, че „кофеиновите напитки изглежда всъщност допринасят за дневния общ прием на вода, подобно на напитките без кофеин“.

Грешка: Витамин С предпазва от настинки.

Полинг, 1941 г.

Широко разпространеното мнение, че витамин С предпазва от настинки, вероятно произлиза от работата на Линус Полинг, един от гигантите на науката през 20-ти век. Този химик и борец за мир получава Нобелова награда за химия през 1954 г. за работата си по разбирането на химичните връзки, а няколко години по-късно получава и Нобел и за мир за действията си, с които се противопоставя на надпреварата в ядреното въоръжаване по време на Студената война.

През 70-те години на миналия век Паулинг разглежда поредица колебливи изследвания на витамин С и простудните заболявания. След като анализира литературата, публикува бестселър, наречен „Витамин С и настинката“, в който дава конкретни препоръки на читателите. Той пише, че 1 до 2 грама аскорбинова киселина (както е научното име на витамина) на ден „е приблизително оптималната норма на прием. Съществуват доказателства, че някои хора запазват много добро здраве, включително не настиват, година след година, чрез прием на само 250 mg аскорбинова киселина на ден“. Той също така казва, че трябва да носите със себе си 500 mg таблетки „по всяко време“.

Докато американската общественост тича до магазина за витамин С, скептично настроени изследователи започват повече от 20 проучвания на тези твърдения и дори до днес нито едно проучване не успява да докаже категорично, че аскорбиновата киселина предпазва от настинка.

Докато сме на темата – как стои въпросът с пилешката супа? Някои проучвания установяват, че подобно на витамин С пилешката супа може да намали симптомите и продължителността на болестта. Проучване от 2000 г., публикувано в списание CHEST, установява лек противовъзпалителен ефект при супа, която сякаш прочиства запушените дихателни пътища на страдалците. Но проучването не успява да определи коя точно съставка има този ефект – пиле, лук, картофи, моркови и т.н.

Грешка: Пукането на кокалчетата на пръстите е вредно за ставите.

Когато е бил дете, майката и лелите на Доналд Унгер многократно са му повтаряли, че ако си пука кокалчетата на пръстите, ще получи артрит. От любопитство – или може би от напук – той започнал да го прави само на лявата си ръка два пъти дневно в продължение на 50 години. На дясната – никога. След някъде около 36 500 пукания на кокалчетата на едната си ръка и най-вероятно 0 на другата, Унгер сравнява ръцете си и не открива артрит в нито една от тях. Въпреки че извадката на проучването е твърде малка, за да потвърди резултатите в популационен мащаб – пише Унгер в списание „Артрит и ревматизъм“ през 1998 г. – резултатите подкрепят проучване от 70-те години на миналия век, проведено сред 28 възрастни хора от старчески домове, което не открива връзка между пукането на пръстите и болестта.

За ценния си принос към науката Унгер получава Иг-Нобеловата награда за медицина през 2009 г.

В годините след експеримента му са проведени няколко проучвания, които разглеждат възможността за връзка между навика и генералното увреждане на ставите. Проучване от 1990 г. установява, че хората, които са си пукали кокалчетата, имат по-малка сила на захвата и по-голям оток на ръцете от тези, които не са. Друг доклад описва леки наранявания на връзките и сухожилията в ставите, които заздравяват в рамките на месец. Но това са били незначителни последици и не са довели до артрит.

Грешка: Кристалите имат лечебна сила.

Предполагаемата връзка между кристалите и здравето и медицината се бетонира през Средновековието. По това време християнските писатели в Европа споменават кристали в своите произведения, а важни религиозни книги са подвързани в корици, инкрустирани с кристали и скъпоценни камъни. Според медиевистката от Станфордския университет Мариса Галвес кристалите са символизирали трансцендентност и интелектуално просветление. Сред християните те се свързват и с чистотата, вярата и съвършенството – все характеристики на Дева Мария, за която неслучайно се е смятало, че има лечебно докосване.

Изследователите са установили многократно, че каквато и лечебна сила да имат кристалите, най-вероятно тя е резултат от плацебо ефекта.

Плацебото е съвсем реален феномен и може да помогне на пациентите да подобрят шансовете си за лечение. При някои вярата в силата на илачи от извънмедицинския сектор, като молитва или кристали, може действително да подобри ефективността на класическите медицински практики. Така че, ако смятате кристалите за полезни, използвайте ги – просто знайте, че умът ви е по-мощен от минерала.