Най-любопитните моменти от историята на спиритизма

Модерното спиритуалистично движение, което процъфтява в края на XIX и началото на XX в., се фокусира върху вярата в съществуването на задгробен живот, откъдето покойниците могат да общуват с живите. Популярността му води до увеличаване на броя на хората, които работят като екстрасенси и медиуми, които твърдят, че могат да осъществяват контакт с мъртвите, и посрещат големия обществен интерес към мистичните сеанси.

Този интерес обаче се сблъсква със също толкова силен отпор от страна на скептиците и неверниците, което понякога води до тежки последици за спиритистите, които са разкрити като измамници.

Ето няколко факта за историята на този противоречив културен феномен.

31 март 1848 г. се смята за началото на съвременното спиритическо движение

Сестрите Фокс. Отляво надясно: Маргарета, Кейт и Лия

Известен още като „Денят на Хайдсвил“, 31 март 1848 г. е датата, на която сестрите Кейт и Маргарета Фокс от Хайдсвил, Ню Йорк, твърдят, че духове за първи път са комуникирали с тях чрез шум в къщата им. В продължение на много години сестрите се радват на слава и финансов успех, демонстрирайки своите „умения“. След това, през 1888 г., Маргарет признава, че те всъщност са симулирали всичко. Година по-късно тя се отрича от думите си, но вече е твърде късно, за да спаси репутацията си сред другите спиритисти, които я презират и отбягват.

Движението отчасти е отговор на големия брой смъртни случаи във войните и грипната пандемия през 1918 г.

В периода, в който интересът към спиритизма е най-голям, се водят и редица войни, които оказват силно влияние върху Америка и Великобритания, по-специално Американската гражданска война, а по-късно и Първата световна война. Големият брой мъже, загинали в битките, очевидно е бил травмиращ и хората започват да търсят доказателства за живота след смъртта като начин да се утешат. След Първата световна война се случва и още по-смъртоносно събитие, когато грипната пандемия през 1918 г. обхваща целия свят и взима около 50 милиона жертви през следващите две години. Комбинираното въздействие на двете понякога се смята за една от основните причини за възраждането на спиритизма през 20-те години на ХХ век.

Томас Едисон иска да направи спиритически телефон, с който да се общува с мъртвите

Великият изобретател Томас Едисон е една от многото известни личности, които се интересуват от спиритизъм (сред другите са авторът на книгите за Шерлок Холмс Артър Конан Дойл и суфражистката Виктория Уудхъл, която е и първата жена, кандидатирала се за президент на САЩ). Едисон се опитва да анализира спиритизма от научна гледна точка и в крайна сметка разработва план за създаване на „спиритически телефон“, който да може да се свързва с умрелите.

„От известно време работя по създаването на апарат, за да проверя дали е възможно личности, които са напуснали тази земя, да общуват с нас“, казва ученият в интервю за Forbes. „Ако това някога бъде постигнато, то няма да е с окултни, мистични, загадъчни или странни средства, каквито се използват от така наречените медиуми, а с научни методи.“

Едисън вярва, че енергията, която се влага в живите същества, съществува в „рояци“, които могат да се преместят в нови съдове след смъртта на тялото на човека; той също така смята, че е възможно тези рояци да запазят спомените и личността на починалия и че има възможност да се осъществи контакт с тях в новото им царство. Той дори свиква приятели на едно събиране през 1920 г., за да се опита да осъществи такъв контакт с помощта на създадено от него устройство. Духовният телефон на Едисон, уви, не проработва, но се твърди, че той не отрекъл възможността да съществува някакъв вид духовен живот след смъртта.

Редица известни писатели се присъединяват към „Клуб на духовете“, посветен на изследването на свръхестественото

Интересът към спиритизма довежда до създаването на редица социални групи, които обединяват хора с увлечение по темата. Една от тях е „Клубът на духовете“, в който членуват редица известни личности, сред които писателите Чарлз Дикенс, У. Б. Йетс и Зигфрид Сасун. Клубът съществува и днес.

Някои медиуми, които правят неверни твърдения, са вкарвани в затвора

Общественият интерес към свръхестественото става толкова голям, че спиритическото движение привлича значително количество измамници. Но веднъж разкрити за пъклените си намерения, те всъщност стигат до съда. Един забележителен пример за това е самопровъзгласилата се за медиум Хелън Дънкан – последният човек във Великобритания, осъден по силата на Закона за магьосничеството от 1735 г., който обявява за престъпление фалшиви твърдения за контакт с духовете. Тя е осъдена на 9 месеца затвор.

Сценичните магьосници (тоест фокусниците) често се изправят срещу спиритистите и се опитват да развенчаят техните твърдения

Подобно на спиритизма, сценичната магия също е популярна през викторианската епоха и в началото на XX в., но някои сценични магьосници са много критични към движението и се стремят да разграничат своите съзнателни илюзии от спиритистките лъжи. Магьосникът Хари Худини, който отрано проявява интерес към спиритизма, по-късно се обръща срещу него – и срещу медиумите като цяло, като дори лобира пред Конгреса да забрани гадателите, които се опитват да печелят пари от своите псевдоспособности. Той също така посещава сеанси, за да разбере как те правят своите трикове – и един от най-известните примери е, когато разкрива номерата на медиума Мина Крандън.

Когато Крандън кандидатствала пред „Scientific American“ за наградата от 2500 долара, предлагана на медиум, който може да докаже контакт с духове под строгото наблюдение на учени и експерти, Худини присъства на някои от нейните сеанси. Когато в крайна сметка успява да разкрие истинските източници на информацията, която Крандън „гадаела“ и след като представя своите открития на съдийската комисия, тя в крайна сметка отказва да ѝ даде наградата.