„Лошите момичета“: Жана дьо Клисон – Лъвицата на Бретан
От древността образът на жената се свързва с този на живота, защото именно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред жената е била поставяна в определени граници, които да я държат далеч от властта, образованието или бойното поле, което не е място за „крехки“ създания.
И повечето от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, но не всички. Историята познава не една и две жени, решили да докажат, че притежават качества наравно с мъжете, било то в овладяването на бойни техники или в откриването на сложни математически формули.
В поредица от текстове ще ви представим едни от най-интересните жени в историята. Ще се уверите, че буквално през всички векове има примери за дами, които са били истински bad ass машини.
Eтимологията на думата „пират“ идва от гръцки и буквално означава „човек, който се опитва да направи нещо“. С времето тя започва да се използва за всеки, който напада с цел грабеж в морета и реки. Няма запазени сведения кой е първият пират в историята, но е разпространена тезата, че първите подобни нападения са се случили в Средиземноморието, най-вероятно от финикийци или илирийци. С времето образът на пиратите започва да се романизира. Описват ги като кръвожадни, безмилостни, жестоки, алчни, но и смели, наранени, дори безсмъртни.
1845. Library of Congress Digital Collections.
Те сякаш не могат да бъдат победени, тъй като духовете им остават да бродят из моретата на техните призрачни кораби. Въображението на хората се разпалва от несметните им съкровища, които се крият на тайнствени острови и до тях водят сложно кодирани карти. В действителност пиратите или са обикновени морски разбойници, или служат на дадена политическа сила, или самите те са изгнаници от обществото вследствие на лична трагедия, принудени да търсят друг път за живот. От Дългия Джон Силвър, през Черната брада до Джак Спароу, пиратите кръстосват историята и литературата, внасяйки смут и щипка чар, където и да се появят.
Погрешно е обаче да се смята, че тези морски разбойници са само мъже. През вековете не една и две жени като Грейс О’ Мали, Чинг Ши, Мери Рийд кръстосват морската шир и будят страх у всичките си врагове. През XIV в. като част от Стогодишната война, се разгръща един локален конфликт, т.нар. Войната за бретанското наследство. Той се води между родовете Блоа и Монфор, които спорят за овакантения трон на Херцогство Бретан.
Понякога този конфликт е наричан също така и „Войната на двете Жани“ поради голямата роля на двете враждуващи владетелки, които носят това име – Жана Фландърска и Жана от Пентиевър. Съществува обаче и трета Жана, която остава в историята като „Лъвицата на Бретан“ и която също остава своя отпечатък върху това историческо събитие. История и митология се смесват и създават образа на една безстрашна жена-пират, чиято „поразяваща красота“ и ужасяваща „Черна флота“ в продължение на 13 години всяват ужас у една от най-силните армии през онази епоха.
Жана дьо Белвил се ражда в богато аристократично семейство през 1300 г. във Вандея, Западна Франция. Тя е дъщеря на благородниците Морис IV Мантагьо и Летис дьо Партене. Родителите й се занимават и с търговия, основно на вино и имат контакти с речните търговци по протежението на река Вии и по крайбрежието на провинциите Поату и Бретан. Съдбата нанася тежък удар на Жана още когато е дете, защото тя губи баща си едва четири годишна. Съгласно законите за унаследяване по онова време, наследството на семейството отива в ръцете доведения й брат, който е от първия брак на баща й.
Шато Клисон
Когато е на 12 години Жана се омъжва за Джефри дьо Шатобриан VIII, който по онова време е на 19 години. Двама имат общо две деца – Джефри и Луис, но семейното им щастие не продължава дълго. През 1326 г. Джефри умира и остава 26-годишната Жана вдовица. Според сведенията от онова време тя е наричана “една от най-красивите жени”. Благодарение на тези си качества тя бързо успява да сключи втори брак, този път с Оливие дьо Клисон. От него ражда пет деца – Изабел, Морис, Оливие, Гийом и Жана. Макар да не се смята, че двамата съпрузи са лудо влюбени един в друг, бракът им е успешен и те се радват на взаимно уважение и приятелство.
Когато избухва Войната за бретанското наследство, Оливие застава на страната на своя приятел от детските години – Шарл дьо Блоа. В една от битките дьо Клисон е пленен от англичаните и те искат в замяна на освобождаването му подкуп. Този момент бележи поврат в отношенията между двамата приятели Оливие и Шарл.
Размерът на откупа е толкова малък, че дьо Клисон е заподозрян в измяна. Дьо Блоа се обръща към краля на Франция – Филип VI със своето обвинение и двамата замислят план как да се отърват от Оливие. Кралят отправя покана към дьо Клисон да участва в турнир, но когато благородникът пристига, придружен от верните си хора, всички биват арестувани. На 2 август 1243 г. Оливие е обезглавен за предателство, а главата му е забучена на кол в Нант като предупреждение към всеки, който реши да помага на англичаните.
Когато научава за това Жана е покрусена, защото знае, че съпругът й е невинен. Заради присъдата, кралят конфискува всички земи на дьо Клисон. Според легендата, Жана води децата си в Нант, да видят тленните останки на баща си и се заклева да отмъсти за него. По същото време излиза нова заповед на краля – самата Жана е обвинена също в предателство към държавата. Така пред нея остава само един път – да изпълни заръката и да въздаде справедливост.
Тя обявява война на Франция, разпродава всичко, което й е останало и събира войска от 400 души, с която започва да воюва в Бретан. Когато атакува замък в Туфу, близо до Биньон се смята, че портите се отварят пред нея, защото я разпознават като благородна дама. Това е и последната им грешка. Войската на Жана избива всички, без един, който да предаде какво се е случило и да всее страх у враговете й.
В един момент тя решава, че ако продължи бойните действия по вода, това ще е по-ефективно. С натрупаните от грабежи средства тя закупува три кораба, които боядисва в черно и издига червени знамена на мачтите им. Това е началото на легендарната й „Черна флота“, която самата Жана кръщава – „Моето отмъщение“.
Първоначално флота й действа в Бискайския залив, след това измества своето разположение в близост до Ламанша, където започва да напада френски търговски кораби. При всяко нападение, Жана оставя нарочно по един-двама оцелели, по които да изпрати кървавото си послание до крал Филип VI. Тактиката, която използва е да причаква корабите на ключови места, след това чрез рейд те да се завземат, стигайки до ръкопашен бой с мечове и ками.
Познавайки добре бреговете на Бретан, поради семейната си история, Жана се установява в крепостта Йейо, превръщайки я в база на своите операции. Екипажът й се състои от много опитни моряци, които също познават добре района. Крайбрежието на Сен Матийо, устието на Шаран и островите Олерон, Ре и Екс са особено опасни. Скритите им заливи и пещери позволяват изненадващи атаки, като особено чести са около района на Понт дьо Раз.
Смята се, че Жана не се е ограничавала само в пиратски битки, но е нападала и крайбрежните селища на Бретан, подлагайки населението на грабежи и убийства. При всички тези действия, които са в помощ на англичаните, така и не са намерени писмени доказателства за договорка между мадам дьо Клисон и английския двор. За разлика от други пирати от онази епоха, тя не се ползва от защитата на който и да е крал, нито има писмо за амнистия в случай, че бъде заловена. Интересно е обаче, че по време на кампанията в Креси, Северна Франция, Жана използва своите кораби, за да снабди англичаните с продоволствия.
Макар косвено, действията й помагат на английската кауза. Това води до спор в историографията дали пиратските действия на Жана са плод на отмъщение и силна болка от загубата на любимия или са доказателство за това, че тя е предател и действа в подкрепа на претенциите на херцог Жан дьо Монфор, подкрепян от английския крал Едуард III.
Истината вероятно е някъде по средата. Дори в началото семейство дьо Клисон да не са били приятели и цялата екзекуция да е била с цел да се унищожи потенциален конкурент и да се съберат пари за френската хазна, в крайна сметка Жана косвено застава на страната на англичаните, тъй като с тях има общ враг – френския крал.
Не всички битки обаче са печеливши за тази опасна жена-пират. В една битка французите успяват да контраатакуват и потапят главния кораб на флотата й, на който се намират тя, заедно с двамата си синове – Оливие и Гийом. Тримата оцеляват по чудо, като прекарват пет дни в морето, без храна и вода. Гийом не издържа и издъхва пред очите на близките си.
На петият ден оцелелите двама са намерени от привърженици на херцог Жан дьо Монфор и спасени. Дори след смъртта на крал Филип VI, Жана продължава да се бие срещу френските сили. Смята се, че тя господства в морските ширини на Бретан в продължение на 13 години.
Не са известни причините, поради които тя прекратява своята пиратска кариера. Това, което се знае е, че през 1350 г. Жана се жени за трети път за рицаря Уолтър Бентли, един от военните съветници на крал Едуард III по време на Войната за бретанското наследство.
Той се отличава в множество битки и се радва на щедростта на краля, която се измерва в земи и замъци. Така Жана доживява последните си години като съпруга на благородник. Семейството се установява в замъка Хенебонт, в Бретан. В края на 1359 г. Уолтър умира по неизвестни причини, а няколко седмици по-късно, Жана го последва.
Красивата Жана оставя своя отпечатък в историята на Стогодишната война. Наранена и търсеща отмъщение тя се изправя пред много по-могъщ враг от нея, но успява да лавира на политическата сцена, също както нейните кораби маневрират покрай бреговете на Бретан. Днес, в Нант, може да се види улица, кръстена на нея, която бележи мястото, където една жена оставя охолния живот и поема по пътя на пиратството.
