Кулакамба: Легендата за хибрида между шимпанзе и горила

През изминалите десетилетия из горите на Африка се носеха слухове за странен хибрид между шимпанзе и горила, известен като кулакамба. Въпреки това от XIX век насам те са били обект едва на шепа изследвания, които, уви, не успяват да предоставят дори слабо доказателство за тяхното съществуване.

Едно от най-новите споменавания на кулакамба може да се намери в статия от 1984 г. на биолога Брайън Т. Шей, в която той очертава „дългата история на дебати“, заобикалящи предполагаемото съществуване на хибридния вид.

В изследването се обяснява, че първите писмени сведения за животното идват от френско-американския изследовател Пол Дю Шайлю по време на неговите пътешествия из екваториална Африка през 50-те години на XIX век.

В разказа си за експедицията от 1890 г. Дю Шайлю пише: „Едва се бяхме изчистили от мравките, когато ушите ми бяха поздравени от необикновения вик на маймуната, която търсех. „Кула-кула, кула-кула“, каза тя няколко пъти. Двамата с Гамбе вдигнахме очи и видяхме високо в едно дърво голяма маймуна. И двамата стреляхме едновременно и в следващия момент бедното животно падна с тежък трясък на земята. Втурнах се нагоре, загрижен да видя дали наистина имаме ново животно. За миг видях, че то не е нито ншиго-мубуве [още една от маймуните на Дю Шайлю], нито шимпанзе, нито горила.“

Дю казва, че голямото същество има кръгла глава и черно лице с високи скули и фина челюст, която е значително по-слабо изразена от на другите маймуни, които е срещал. Той разговаря и с местни жители, които пък казват, че наричат животното „кулакамба“, най-вероятно позовавайки се на необичайните му викове.

Изследователят никога не твърди изрично, че индивидът е хибрид между шимпанзе и горила, но спекулациите се засилват през следващите години.

Слуховете набират сила в края на XIX и началото на XX в., когато все повече европейски колонизатори започват да описват богатството от примати, които обитават африканските джунгли. Още от самото начало се появили разногласия и объркване около броя на видовете и подвидовете, с които да се опишат шимпанзетата и горилите. Сред объркания дебат някои предполагат, че някои от видовете, с които се сблъскват, всъщност са наполовина шимпанзета наполовина горили.

Европейските учени дори започват да се питат дали някои от човекоподобните маймуни, взети от Африка и поставени в зоологически градини из континента, не са хибриди между шимпанзе и горила. Една човекоподобна маймуна, наречена „Мафука“, е докарана от Лоанго в Африка в германската зоологическа градина в Дрезден през 1874 г. и учениte не успяват да постигнат съгласие дали особено голямото и „неуправляемо“ животно е шимпанзе или горила, а някои стигат до заключението, че е пример за кулакамба.

Скица на черепа на кулакамба, която Дю Шайлю прави през 1858 г.

Такъв хибрид е възможен, поне хипотетично. Естественият ареал на шимпанзетата и горилите донякъде се припокрива, най-вече в страните от екваториална Африка като Габон, Република Конго и Демократична република Конго. В изключително редки случаи учените дори са документирали смъртоносни нападения на шимпанзета срещу горили, което показва, че тези животни имат ясен допир.

Нещо повече, съвременните ДНК тестове показват, че горилите и шимпанзетата (да не забравяме и бонобо) са изключително близки в генетично отношение, което означава, че хибридизацията не е изключена.

Въпреки това малко приматолози днес биха се замислили дори за идеята, че в дивата природа тайно живее жизнеспособна популация от кръстоска между шимпанзе и горила.

В статията си от 1984 г. Шей обяснява, че легендата за кулакамба в крайна сметка се дължи на объркване… Ранните опити за категоризиране на различните видове горили и шимпанзета са били хаотични, а освен това все още го е нямало луксът на генетичния анализ, за да се потвърдят или отхвърлят предположения. Категоризациите били наситени и с „местни етикети и народни таксономии“ на местните народи, които пък често били погрешно разбирани и превеждани.

Въпреки това Шей твърди, че нестихващата теория за кулакамба изтъква някои биологични истини:

„Този факт ни води до най-важното според мен следствие от този дебат. Несъгласието, объркването, вариациите и използването на произволни или хибридни категории както в западните, така и в местните класификации, отразява важна биологична реалност“, пише той.

„Неотдавнашни генетични изследвания при човекоподобните маймуни показаха това сходство. То е толкова голямо, че създаването на жизнеспособни хибриди остава реална възможност, въпреки че – подчертавам – това никога не е било опитвано с животни в плен, нито демонстрирано в дивата природа“, добавя той.